(Дядо Йоцов видя)

Лоши дни дойдоха за дядо Йоцов, пра-правнук на прочутия Вазов герой. От години той имаше навик щом наближаваше часът на влака, да отива на една скала, надвиснала над дълбоката клисура на Искъра, за да чуе свирката и да погледа как фучи българската железница. Но треновете започнаха все повече да закъсняват заради недостиг на локомотиви. Случваше се немощния старец с часове да чака на скалата и най-накрая треперещ от студ и посърнал да се прибира в къщи без да е успял да поздрави стара  България. Най-накрая останаха само два локомотива Шкода от 1985, но се случваха дни, в които и двата да са повредени. Празни, глухи, мъртви дни. Старецът потъна в тежка депресия.

Но един ден, внучката му Ганелия-Никол, студентка по психология втори курс в университета на Горна Бела речка дойде да навести обичния си дядо. Като разбра какво се е случило, се зае да открие пред него света на позитивното мислене. Разказа му за университета, за състудентките си, за колите на приятелите им, показа му новия си таблет, разказа му за 5G мрежата, за това как страхотно се забавляват и споделят. Разказа му какви ВЕЦ-ове са построили хората на Искъра. Будният старец слушаше с трепет. Наистина един нов свят се разкриваше пред него. Ганелия-Никол се зае и да разбие дисфункционалните стереотипи на дядо си. Обясни му каква отживелица е железницата и на какви коли се возят вече хората, помогна му да подложи на критично преосмисляне ритуала на пра-прадядо си и така той се убеди че механичното му повтаряне днес е напълно лишено от смисъл.

Един следобед Ганелия-Никол го посети със своя състудентка от университета, учеща мениджмънт и приятеля й, занимаващ се с бизнес. Бяха тръгнали с BMW-то му на купон в София и решили да се отбият пътьом през селцето. Дядо Йоцовото сърце се разигра от вълнение. "Ето, и университет в Горна Бела Речка си имаме, и учени деца, и бизнес, и BMW-та! " Сеансът по позитивно мислене беше дал своя резултат.

Ето, че един съселянин, Галин, започна работа в Зверино и всеки ден пътуваше с колата си дотам и обратно. Веднъж дядо Йоцов го помоли да го остави на Републикански път II-16  и после като се връща от работа да го прибере.  Цял ден стоя дядо Йоцов край шосето и гледаше развълнуван, коли, коли, бели джипове, черни джипове, сребристи аудита, додето му стигаше погледът. Но най-много му харесаха белите джипове. Оттогава помоли Галин всеки ден да го оставя на  Републикански път II-16.

Тоя умрял за живота и за света старец сега възкръсваше само при рева на джиповете и им се радваше с детинска радост.  Шофьорите съгледваха учудени, че стои един човек встрани от шосето и им маха. Това беше дядо Йоцов. Той поздравяваше по тоя начин нова България.

Една вечер Галин се връщаше както обикновено от работа, но дядо Йоцов го нямаше на уреченото място. "Къде ли се е запилял този отнесен дядка…", помисли си Галин и изпсува. Почака, но старецът така и не се появи.

Откриха тялото му в Искъра. Разследването установи, че мутри от един джип не видели добре махането на дядо Йоцов и помислили, че той отправя неуважителни жестове към тях. Спрели и го пребили.  После група социално слаби от Елисейна го намерили в безпомощно състояние и го допребили за да вземат всичко на всичко петте лева, които имал в джоба си.

Съдът прие доводите на адвокатите, че събраните доказателства не само са недостатъчни,  но че освен това пътуващите в джипа са били психически травмирани от неугледния вид и жестовете  на стареца. Адвокатите на уличените социално слаби пък заплашиха, че ще заведат насрещен иск за дискриминация, при което роднините на дядо Йоцов решиха да не си търсят повече белята.

*** 
Така си отиде от този свят дядо Йоцов, след като нова България отвърна на поздрава му.