Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2017 18:54 - Към въпроса за старото и новото
Автор: lulchev Категория: Други   
Прочетен: 424 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 05.09.2017 13:01


  Вече сме навикнали да смятаме за остаряла всяка техника, която е разработена преди повече от 2 години. Стана така, че вече не се и замисляме дали върши работа или не, какви са качествата й, какви са показателите й. Дори е някак смешно, "задръстено" да се изтъкват такива критерии за оценка на техника. Стара ли е, край, то е ясно. И границата между старо и ново стана 2-3 години, че и по-малко.  А пък веднъж реших да ида на сайта на "Метровагонмаш" и що да видя. В раздела "Продукция" виждам: "Вагоны 81-717.5М/714.5М" . Демек ей това:    image

Демек добре известните ни стари първобитни вагони.  
Поглеждам в Уикипедия: няма майтап, произвеждани са от 1976 до 2010 год, а отделни, по-съвременни модификации са се правили и до 2016 година включително. Да паднеш. Ехеее, хората отдавна са изхвърлили на бунището на технологиите такива изкопаеми, а тук ми го сложили в раздел "Продукция" и го произвеждали до миналата година.  Да бяха нормални производители, преди 15 години да са махнали от сайта си такива злепоставящи продукти, или поне да са ги сложили в раздел "История" или нещо подобно.  Следва сериозно делово описание на техническите им особености, съвсем не като за ретро-носталгично изложение и накрая: "Основни преимущества: простота на конструкцията, надеждност, използване на известни решения. " А всъщност какво им е на вагоните 81-717.5М/714.5М? И изредените предимства не са ли смислени? Простота и надеждност лошо ли е? А използването на известни решения? Демек на стари, проверени, доказали се технически решения. Не да бързат да изпреварят конкуренцията и да пуснат нещо "бъгаво" на пазара, а после да го изтеглят от продажба понеже както си стояло тихо и кротко, отведнъж се подпалвало самичко. А едно старо решение и да е давало някакви дефекти преди 40 години, коригирали са ги, подобрявали са помалко и обмислено тук и там, "ошлайфали" са го, решението е достигнало зрялост, съвършенство в известен смисъл.  И хайде нека сравним старите и новите вагони.  Старите тръгвали рязко и ускорявали с тласъци, докато новите – плавно. Е да, ама всъщност ако човек понаблюдава, ще види, че рязкото тръгване и тласъците явно идват повече от стила на каране на машиниста. А и какво толкова. Тръгва и ако не си се хванал здраво, от най-предната част на вагона се озоваваш в най-задната. Това е в стилистиката на анимационен филм (и то не от Гиганта на Детските Забавления), то има чар. Такова е и затварянето на вратите: "Шаат!" и двете врати се удрят и отскачат една от друга, преди да си заемат окончателно затвореното положение.  Новите имали рекуперативно спиране, демек като спират и като се спускат по нанадолнище произвеждат ток и го връщат в контактната мрежа. И от това намалява я има, я не, 20% от консумацията на енергия. Докато старите вагони превръщат тази енергия в топлина. Чудо голямо. За да се достигне до тази степен на развитие на техниката, при която вагоните на метрото да имат рекуперативно спиране, икономическите реалности са изкоренили не знам колко си хиляди души и са ги запратили в големите градове за да бутат напред научно-техническия прогрес. От това преселение броят на пътниците в обществения транспорт се е удвоил спрямо времето, когато въпросните 20% от енергията са се губели под форма на топлина. Съответно,  и консумацията на енергия се е вдигнала два пъти. На 100 киловатчаса изразходвани преди, сега имаме 200 киловатчаса, ама намалени с 20%, значи 160 киловатчаса. А са били 100. Демек въпросната 20% икономия се превърна в 60% преразход.  В новите вагони е реализирана  мечтата на всеки аристократ от първо поколение -  има климатик (който впрочем още намалява прословутите 20%), возим се и ние като бели хора, разбийш "и. Е и? За какво ми е климатик, когато метрото се движи под земята, където нито става много студено, нито много горещо. И излиза над земята за толкова кратко време, че топлинната инертност пак запазва темературата вътре в приятни граници. А покрай клматика какво имаме: Навън 40 градуса, ти си потен и по къс ръкав и влизаш в климатизирания вагон, където е 19 градуса. Нито е комфортно, нито е здравословно. За микробиологичните опасности, свързани с климатиците, медицината също отдавна се е изказала. И накрая, за да не се хАби напразно климатикът, прозорците често са затворени, че и заключени. И всичкият въглероден двуокис, пръдни и миризми се въртят в безкраен цикъл. Най-много въздухът да минава през някой филтър, който да го прави още по-отвратителен. Трябва ХЕИ да измери концентрацията на въглероден двуокис и колко кислород има във въздуха в новите вагони в час пик. Това не се трае. И защо е това? Заради ненужния климатик. А в старите вагони има едни въздухозаборници на покрива и е осигурена една непрекъсната циркулация на въздуха. Старо, примитивно и отговарящо на примитивната ми потребност да дишам.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lulchev
Категория: Други
Прочетен: 176859
Постинги: 148
Коментари: 6
Гласове: 97
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031