(празни приказки)

Едно време, още монархо-фашистко, че и по-отдавна, е съществувала приказката: “Имай срам от хората и страх от Бога.” И за да просъществува, значи не е будила смях, както би се случило днес, а и е хващала дикиш дори. Явно са действали криво-ляво тези регулатори на поведението. А после, когато науката доказа, че няма Бог (или в най-скоро време ще го докаже) вече имаше срам от хората и страх от народната милиция. А пък срамът започна да изчезва.  А днес вече науката доказа, че срамът е продукт на дисфункционални психични механизми и дори почти сигурен белег за психично разстройство. И сега вече хората не се срамуват от нищо и майките учат децата си на безсрамие, за да се оправят по-добре в живота. А страхът е страх от  мутрите и мафията или от това, че някой най-обикновен питекантроп на улицата може да те пребие или дори убие понеже си изразил ноедобрение от това че хвърля боклуците си в зелените площи или че не спира на пешеходна пътека. Но страхът от мутрите, мафията и питекантропите не може да произведе никакво конструктивно поведение, ами дори обратното. И хората стават все по-невъзпитани и все по-малко се зачитат един друг.
***
Едно време думата “кариера” не беше от много почитаните думи и се използваше хулното название “кариерист” за хора, поставили правенето на кариера твърде високо в подредбата на приоритетите си. И това е нормалното. Един смислен човек би искал да си има професия, упражняването на която да му осигурява едно достойно съществуване, и като го има това, оттам нататък да си живее живота.  Днес обаче правенето на кариера е обявено за смисъл на живота. Почти синоним на щастие. Някакъв “успешен” младеж с буден, пламтящ поглед писал по въпросите на образованието, то вече не остана някой, който да не се е изказал по тези въпроси. Та става въпрос за  лошото дережде, разбира се, и умникът пише: “И така целта в живота на този ученик става не да се развие кариерно в някоя област...” Не просто “да се развие”, или не да се превърне от идиот в развита личност, ами да се развие “кариерно” и то това трябвало да му е цел в живота. Докъде обезцениха човешкия живот, щом това го направиха цел в живота. По университетите – кариерни центрове, работодатели предлагат “кариерно развитие”, услуги ти предлагат “кариерни консултанти” (ето ти нов бизнес), организират се дни на кариерата и това се дава в новините по телевизията. Като напишеш в Гугъл “кариера”, излизат ти 6 милиона резултата. За сравнение; хляб – три милиона; смисъл – пет милиона; щастие – четири милиона. (Любов се срещаше май по-често, ама то понеже я направиха синоним на съвокупление, а съвокуплението също стана смисъл на живота.) Има в интернет и портал “Кариерист” – “Порталът на хората, които правят кариера”. Демек, то нема нищо срамно в това да си кариерист, напротив, ние се гордеем, че сме такива. Почти като списание “Егоист”, имаше и такъв парцал в мътните времена. Дали има портал “Нехранимайко”... трябва да погледна.
***
Едно време първобитните хора живеели в пещери. После се научили да си правят къщи. А някой открил, че къщата може да се раздели на няколко помещения и другите видели, че това е добро и започнали да строят многостайни жилища. А в последните времена, когато хората започнаха да се имат за много умни, под внушенията на дизайнери и изобщо на специалисти с нетрадиционна естетическа и друга ориентация, започнаха да се правят жилища-хангари. Едно помещение е и хол, и кухня и каквото поискаш. А в заварените от по-рано жилища започнаха да махат врати, да бутат стени и прочие немислими неща. Сигурно скоро и кенефът няма да е затворен, нали сме вече разкрепостени, освободени от предразсъдъци и т. н. Особено ако техниката на вентилацията се развие още малко, вече и срането ще спре да е самотно занимание.
***
Едно време човечеството не познавало гипсокартона. Ако някой тогавашен майстор на театрални декори би получил по магия от бъдещето няколко листа гипсокартон, сигурно би го оценил високо като страхотен материал за декори, изобразяващи жилища. А един строител не би го погледнал, не би си помислил да го ползва. Разбира се, това е, защото тогава царели предразсъдъци и свободната креативна и иновативна мисъл били жестоко потискани. Представете си, Колю Фичето, хванал макетния нож и винтоверта, твори шедьоври от гипсокартон.
Но ето, днес, когато прогресът пребрази живота, а благосъстоянието на населението нарастна неимоверно,  вече е нормално и дори желано, в жилищата масово да се ползва материал, подходящ (евентуално) за правене на театрални декори. 
***
А пък когато някоя баба почине и опечалените наследници започнат ремонт на апартамента, едно от първите неща, които отива на боклука е една голяма чугунена емайлирана кухненска мивка, мрачен остатък от миналото. След което се слага плот от ПДЧ и в него се слага една тенекена мивчица. Да измиеш над нея тенджера е висш домакински пилотаж, пък за тава – да не говорим.  Разбира се, разлива се вода, която подлизва по плота и наквасва другите продукти на напредъка, направени пак от ПДЧ, които за нула време набъбват от водата.
***
Едно време, когато етажната съсобственост не била изобретена, това да имаш къща с двор е било естествено. И най-големите сиромаси са го имали. Мизерна, но нямаш съседи отгоре, които да ти тропат/ да те наводняват и съседи отдолу, на които да слушаш чалгата или зле монтирания климатик, нито съсед кверулант, който да прави обструкции до дупка на всички решения, свързани с поддържането на общите части. Има в София едни квартали, ходенето до които се е смятало за малко пътешествие, понеже били на 15-20 минути пеша от центъра. След някоя от поредните национални катастрофи общината раздала на пострадалите и бежанците парцели там за да си направят къщи. Днес тези квартали са почти център и за да можеш да имаш къща в тях трябва да си милионер в буквалния смисъл.
***
Едно време хора с татуировки можеха да се видят тук-таме по влакове и пристанища, а сигурно и по други места, където на човек рядко му се налага да ходи. Порядъчното дете се чудеше какви са пък тези странни хора и питаше родителите си, а те му отговаряха нещо в смисъл, че из подмолите на живота обитават и такива хора, и че по-добре да си нямаш работа с тях. А днес само най-големите задръстеняци не са нашарени с татуировки.
***
А пък едно време, ако милиционерът хванеше някого да върши антиобществени прояви, можеше да го остриже нула номер, дори без да е доказал с математическа прецизност  вината му и без да го е еня за свещените му права. Да ходиш със стригана глава беше наказание. А днес е пълно със съвсем доброволно остригани картуни. 
***
И едно време хората си кърпеха дрехите като се скъсат. А днес всяко второ момиче ходи с обмислено и старателно раздрани дънки. Ходило е то по магазини и е търсило дънките, които са най-естетично раздрани. Най-добре, разбира се, да са маркови раздрани дънки, ама не всеки може да си ги позволи.
***
Едно време, ако на кяой подрастващ му се развържеше връзката на обувката, непременно се намираше някой възрастен минувач да му каже да не ходи така, че може да се спъне и да си счупи носа. И възрастният обикновено не получаваше псувня в отговор. А днес младите по възраст и младите по дух ходят с развързани връзки нарочно, некак си е много едно такова стилно и освободено от предрасъдъци.
***
Едно време, като видиш на улицата някой да говори оживено и на висоок глас с невидим събеседник, дори по-шумно и оживено, отколкото хората, които си говорят с видими събеседници, знаеш – този човек не е добре. Днес знаеш – този човек говори с хендсфри.
И едно време като видиш по улицата някой да ходи бавно, с несигурна крачка,  криволичейки и в трудно предвидима посока, така че да се чудиш от коя страна да го заобиколиш, знаеш – този човек сигурно има проблем с вестибуларния апарат. Днес знаеш – върши нещо много важно и неотложно със смартфона си.