(за вестниците и техните читатели)

Тези дни се навършиха 20 години от пускането на софийското метро. Днес половин София го използва и едва ли някой се съмнява, че то е крайно необходимо и че е голямо удобство. Особено който е пътувал по час и нещо към и от  работата си с автобус през задръстванията.
Мътенето на метрото започна още през 70-те години, ако не и по-рано. До края на соца не успя да се излюпи, макар че, изглежда, че доста неща бяха подготвени още тогава. После дойде кризата, или, научно казано, вечната родна криза беше за пореден път издигната на качествено ново равнище. И тогава не можеше и да се мисли, че ще се намерят пари за голям обществено полезен строеж. А две години след големия пик на кризата, който ни споходи през зимата на 1996/97, все пак беше пусната първата отсечка от метрото. Много къса: Само от Константин Величков до Сливница. Обаче ако човек горе-долу обича града си, би се радвал - най-накрая, след толкова мътене, почна да се излюпва нещо добро, и то при условия, в които е трудно да се надяваш на такова нещо. И ако не е с лумпенски манталитет и не се е занимавал само мръсотии, ами и с нещо градивно, вероятно би си казал, че особено предвид условията, няма как да се пусне наведнъж цял лъч. Че ако имаш нещо направено и не го ползваш, то се разкапва и разграбва. Че може би, когато се захващаш с едно занимание, в което страната ни няма никакъв опит, е по-добре да започнеш с малко. Представяте ли си – откриват наведнъж, за първи път в България цял лъч, четвърт София разчита на него, а още трупат опит – това би било катастрофа. И предвид всичко това, нормално е да не се чака цял лъч да стане готов, ами първо да се пусне една къса отсечка. И тя беше пусната. А защо не са пуснали първо от Сердика до Константин Величков примерно? Нали така би било по-полезно? Ами защото за да пуснеш метро, първо ти трябва депо. И не е добра идея това депо да е насред оживената част на града. И по тази причина то е до станция Сливница.  И значи е нормално ако ще пускаш поетапно метрото (а мисля, че стана ясно защо не наведнъж), да пуснеш отсечка която е между депото и някъде си, а не межу произволни точки А и Б. Защото за да пуснеш отсечката АБ, би трябвало да си прекарал вече линии от депото до А или Б. Пък като ги правиш тези линии, нормално е тогава да направиш и метростанциите по тях. Значи стигаме пак до това, че първата отсечка е нормално да бъде от депото до някъде си. И предвид ограничените възможности на държавицата и то по време на криза, и то криза, издигната на качествено ново равнище, това “някъде си” няма да е много далеч от депото.

Та такива едни прости разсъждения биха могли да се напрвят. Но хората не обичат твърде разсъждаването, пък и не им е до това. Те прочитат заглавието във вестника. И какво прочетоха в един от вестниците, който тогава имаше космическия тираж от над 300 хиляди бройки (ако не се лъжа) и който, заедно с един друг подобен формираше общественото мнение, и по-лошо – обществения манталитет: “Метро от никъде за никъде”.  А под статията, поредния пасквил от хилядите такива. Нормалната човешка реакция  е да  изпиташ омерзение и да си правиш изводи за авторите и шефовете им. Но на населението му е гот да чете такива неща. Те някак си отговарят на нагласите на масите, доставят злорада наслада: “Кеф! Ха така, казаха ли им го!” И възхищение: “Глей колко са неподкупни и смели, право куме в Очи! Не цепят басма на никого! Пък и не са некви надути, говорят на езика на народа, не ти разтягат локуми!” Неподкупни и смели друг път.