Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02 17:44 - За смисъла на образованието
Автор: lulchev Категория: Други   
Прочетен: 133 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 03.03 09:51


Светът е пълен с едни хора, които са унижени, оскърбени и травмирани за цял живот от образователната система, други – ядосани, изпълнени с омраза, трети – съсипани, с пречупени съдби, пак от същата тази потисническа система. Най-вече, защото ги били карали да учат "никому ненужни неща" и то авторитарно, без учителят и ученикът да са равнопоставени страни в образователния процес и тем подобни (дрън-дрън!) и защото не били ходили в училище по чорапи, както било във Финландия. Сигурно има книги, драми, филми и музикални албуми по въпроса. Пълно е и с хора, за които ученето е губене на време. Пълно е с "инжинери", които гордо и почти обвинително заявяват наляво и надясно, че никога в дългогодишната практика не им била потрябвала никаква висша математика.  Нямам наблюдения, но сигурно е пълен и с лекари, на които никога не им е била нужна биохимия, филолози, на които никога не им е било нужно повече от това да знаят 10 хиляди думи и граматиката на даден език, музиканти, които се бунтуват от това, че са учили история на музиката и инструментознание. * 

И всичко това е свързано с една крайно примитивна представа, една почти-заблуда за ролята на образованието, която почти-заблуда все повече ще се превръща в пълна заблуда. И това е, че образованието е нужно за да те научи как да "изкарваш парички". Че едва ли не в университета трябва да научиш рецепти, които след дипломирането започваш да прилагаш и "кинтите" потичат. Или че ходенето на училище е нужно за да те научат как да се оправяш в живота. Или от работодателска гледна точка – че образованието служи за да ти даде хора, които да ти носят печалба. Може в известна степен да е така, но не пряко, а по по-заобиколен и не толкова прост и ясно видим начин.
 
Реалностите преди 25 или повече години даваха някакви (и привидни, и реални) потвърждения на тази почти-заблуда. Но светът се развива в една определена посока (доста печална впрочем),  и развитието в тази посока по много остър начин поставя въпроса за смисъла на образованието. Краката на заблудите започват да се клатят. И ще започват да лъсват истиските основания човек да се образова. Опасявам се, че ще лъсват най-вече по негативен начин – като се види докъде води отливът от ученето. То у нас от много време се вижда, ама кой гледа. Защото и когато беше по-ученолюбив народът, ученолюбието беше по-често от желание за взимане на диплома, т. е. никакво. Избутай там сроковете, семестрите, преписвай, води студена война срещу учителите/преподавателите, гледай да минеш по пътя на най-малкото съпротивление, че да я вземеш накрая тази пуста диплома и "да им теглиш една на тия педераси". И резултатът е например че е пълно с хора, които не проумяват, че ако от А следва Б, това не значи, че от Б следва А. Или че освен строгата връзка има и така наречената корелация. Или че като ти "драска малко гърлото", утре ще почне на драска и на този, в чието лице си говорил и кашлял. И то не защото не са им ги преподавали тези работи, ами защото кандидатите за дипломи хич не ги е интересувало, яли са семки, докато са им ги преподавали (още нямаше смартфони). 
Преди 30 години в България се правеше всичко – от Автобуси и Батерии през Киномашини, Компютри, "Лен"-ове (марка радиостанции) и Микропроцесори  до Ютии и Ямболен (марка полиестерни влакна). Не коментирам трябвало ли е, не е ли трябвало, качествени ли са били и т. н. Просто факт. Сега изглежда идиотско, ама може и да не е. Едно време, една страна ако не беше африканска или от някоя дупка на Азия или Латинска Америка, произвеждаше всякакви неща. Например имаше италианска компютърна фирма Оливети и тя правеше продукти на световно ниво. Германия също е правила компютри (Zuse KG). И кой ли не е правил. Или кажи-речи всяка страна си произвеждаше радиоприемници,  телевизори, аудиотехника а сега всичко е Филипс и Сони и тук-там по нещо друго. Такова време беше. Та за да произвеждаш подобни неща, бяха нужни учени, които да дават насоките и да подготвят инженери,  инженери, които да проектират изделията, други инженери, които да организират производството, трети инженери, които да преподават в техникумите. Производството не беше автоматизирано дотолкова, а и уредите често изискваха разни фабрични настройки, които не може да ги прави всеки. Т. е. и работниците в производството трябваше да бъдат наясно с принципите на функциониране на изделията. Трябваше да има компетентни хора, които да се занимават с ремонт. Понеже тогава още нещата първо не бяха много надеждни, второ го нямаше това година-две да ползваш уред и да го хвърлиш на боклука, та по тази причина много се ремонтираше. И за тези дейности бяха нужни хора със средно специално образование.
Дори когато определени изделия се крадяха от Запада, и за тази работа трябваше да има компетентни хора. Всичката документация да ти предоставят храбрите разузнавачи, пак са нужни много познания за да може тя да ти свърши работа. На студентския празник  Тодор Живков говореше пред студентите и понякога казваше и истини, които не се чуваха всеки ден. И беше казал веднъж: "Учете, че нема да моете и да откраднете от капиталистите! Ха, ха, ха!"
  Та тогава имаше нужда от образовани хора, особено в инженерните и природните науки. И това, което е обект на тези науки, влизаше в работа. Макар че и тогава по-запознатите с живота студенти, демек разни циници и тарикати разправяха: "Абе то не е важно тука к"во ше научиш, то като идеш на работа, там ше се научиш к"вото ти трябва."  И действително това горе-долу минаваше. Само дето все пак имаше едно малцинство специалисти, които наистина си бяха учили уроците, че и бяха надградили много над уроците, и без тези хора тарикатите нямаше да могат нищо да направят.

А какво става в последните десетилетия. 
Първо, настава едно концентриране на определени производства в малък брой производители. Изделията стават все по-сложни, разходите за развойна дейност и за нужното оборудване стават все по-големи и малък производител няма как да си ги позволи. Докато нашите подкарат производството на знаменития процесор СМ601, демек MC6800 на Моторола, сигурно на запад в големите компании са отишли с 2-3 модела напред (мързи ме да проверявам). И са сменили оборудването, за да могат да ги произвеждат. А нашето я се е изплатило, я не в предстоящата тогава петилетка. И това по естествен начин, не (директно) поради нечия зла воля води до отпадане на малки производители с малки пазари и до концентрация на производството в по-малко страни.
Второ, атоматизацията на производството води до възможността като бъде измислено едно изделие, то да се "размножи" в милиони екземпляри. А пък ако става въпрос за така наречените "чипове", там е почти като книгопечатането: веднъж като имаш нужните файлове, шаблони и тем подобни, можеш да залееш света с даден модел чип (примерно микропроцесор). Тъй че местните дребни производители загиват.
Трето, да вземем една спецификация. Има един Институт на инженерите по електроника и електротехника (IEEE). Има сигурно и още 2-3 подобни организации в сродните области и още 10 – в други области. Събират се най-добрите в света, имайки и нужните финансови възможности, и измислят някоя спецификация. Примерно  IEEE 802.11 за безжични мрежи, или Bluetooth, или DVB. И това не е работа като да си почешеш главата и отвътре некак си да ти дойде нещо. Това е свързано с огромна изследователска работа (надграждаща върху натрупаните до момента резултати от още по-огромна такава) и с много дълбоки познания, като се почне от отвлечени фундаментални науки (така презирани от раята). И тогава за какво са нужни учени в отделните страни да си измислят техни спецификации, след като вече ги има наготово? И става под въпрос дали изобщо е нужно някой в България да учи математика, теория на информацията и тем подобни, освен ако е е решил да емигрира.

И какво остава да е нужно в една страна, която не е от големите и водещите, например България? Едни хора, които да могат да четат наръчници за монтаж и наръчници за експлоатация на конкретни готови изделия и хора, които да изпълняват предписания в стил "Прави едно! Прави две! " и т. н. Никакви науки не са им нужни. Дори средно специално образование не им е нужно. Нужни са фирмени центрове за обучение. Да се научат как да боравят с оборудването на еди-кой си производител. Например имаше едно нещо, наречено Cisco академия. (Почваха от една цветна картинка с батерия и показано със стрелки как електроните вървят – не че не се учи в тъпото даскало, ама кой да го учи. И после вече се стигаше и до баш специализираните Cisco-вски неща.)

Това, което пиша, може да носи някакви белези на хиперболизация, но е реалност и все повече ще е реалност.
  Да кажем, ще са нужни лекари, в медицината такива процеси не са дошли. Но ще дойдат и идват вече. Информацията натрупана в медицината става все по-огромна и лекарите (включително и по тази причина, освен по разни други) все по-малко ще успяват да правят диагностика на нивото до което е стигнала медицината. Аз се чудя кога ли ще се появят системи за пълна компютърна диагностика. И лекарят ще има функцията да изпълнява предписанията на производителя. А дори днес една апаратура за лазерна очна хирургия вече е фантастично автоматизирана. Обучава се лекарят как да работи с нея и конвейерът за опериране на баби от катаракта тръгва. И я са му нужни 5% от това, което е учил в университета, я не. Друг е въпросът колко ползва и от тези 5%, които са нужни, или гледа да върви издължаването към банки и покровители. И са му нужни 5% от ученото, не защото е учил 95% глупости, ами защото част от тези 95% знания са нужни при някоя нестандартна ситуация, ако стане някой сакатлък, а друга част от тях и още 100 пъти по толкова знания от какви ли не дициплини са вложени вече в самата апаратура. И описаното тепърва ще се задълбочава. Така че и на лекарите им предстои да станат специалисти по "Прави едно! Прави две!"

Ами какво ще става с филолога, на когото му трябват 10 хиляди думи, 100 идиома и граматика и всичко останало били глупости? Днес машинният превод, или най-малкото - този, който е за ширпотреба, може да е жалък. Обаче изненадващо скоро ще стане пълноценен. И тогава на този филолог и 10 хиляди думи няма да са му нужни. (И тогава ще възникне и един такъв въпрос - изобщо той за какво е нужен.)

Идват и роботите. Не че не са дошли, но сега не са роботи, които могат да заместват човека многостранно, заместват го в някаква тясна област. Но ще дойдат роботите, които ще го заместват почти напълно. И тогава ще изчезне нуждата от специалисти изобщо, освен IT специалисти. Ама на свой ред и в тяхната работа ще стане и става вече същото, което сполетя и ще сполита специалистите от други области – концентрацията на всичката истински квалифицирана работа в малко на брой (отнесени към броя на населението) специалисти.
    
Ако някой все още вярва в неограничения възход ще каже: Да, ама нали ще възникнат нови и нови сфери на дейност за удовлетворяване на непрекъснато нарастващите потребности на потребителите и за това ще са нужни още специалисти. Само че накъде повече технизация на живота и накъде повече удовлетворяване на потребности, вече за всички нормални, измислени и извратени потребности се предлага всичко.

И тогава виждането, че образованието служи за това да те научи да "правиш парички" ще доведе до пълен отлив от всякакво образование. А това ще доведе до пълно видиотяване на населението. Няма да е нужно дори да се учим да четем и да пишем, защото всевъзможните "умни" машини около нас ще разбират от човешки глас и ще ни говорят. Навред ще има едни хора, които ще чакат роботът да им донесе и напъха в устите за да изплюскат това, което са му заръчали. Ама няма да има нужда и да му заръчват, понеже чрез когнитивни и не знам си какви ужасяващи техноловии, роботът ще знае какво искаме преди ние да сме разбрали, че го искаме.

И тогава някой може да проумее, че основната роля на образованието е да те изгражда интелектуално, да издига манталитета, да не станеш идиот, преобразувател на храна във фекалии, и консуматор на плътски удоволствия в най-примитивния им вид.
А също, да не си напълно зависима играчка в ръцете на магически (под високотехнологична форма) сили с неясна същност като гръмотевиците за първобитния човек. Да има хора, които поназнайват по нещо във всяка сфера на това, което те е обкръжило. 
А и какво ще стане, ако някой световен катаклизъм все пак изтрие достатъчен брой файлове. И в един момент да няма никой, който да знае примерно как се оразмеряват електрически вериги, понеже нали "сичко си го има в софтуер и копютъра ти го смета от-до и туй да учиш електротехника е е…а ти тъпотията".
Впрочем, Апокалипсисът е близо.

_______________________
* Напротив, аз не съжалявам за една дисциплина, която съм учил, включително и за това, че съм учил история на БКП, колкото и да съм се бунтувал навремето. И дори съжалявам, че не учих както трябва "единствената научна философия" и че като махнаха политикономията, а после и икономиката, останах неграмотен в тези области и после така и не намерих време да се ограмотя по тях. А самоограмотяването е доста по-неефективно, ако първо не си се отегчавал зорлем да учиш по систематичен начин основите на дисциплината. Ако ще и да са пречупени през някоя крива призма.    

image



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lulchev
Категория: Други
Прочетен: 44933
Постинги: 61
Коментари: 6
Гласове: 22
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30