Какво прави средният пътник когато се качи в междуградски автобус? Веднага намира откъде да наклони назад облегалката си, за да си осигури удобство за сметка на тези, които са зад него. Веднага намира откъде да нагласи струята на климатика. Веднага намира всички възможни места (предназначени и непредназначени за това), на които може да си качи краката. Веднага намира къде да си наблъска солетите и бутилката с вода. Намира и всички възможни вдлъбнатини, в които инстинктивно да натъпче смачкания си билет или обвивка от вафла.  Т. е. не му липса наблюдателност. Следователно, вероятно вижда и предпазния колан, какъвто има вече практически във всички автобуси на по-големите компании. Вижда го и какво? Може би си казва: “Абе щом са го сложили хората, сигурно е за да ми послужи. Сигурно този на моето място е точно за мен. Пък хубав автобус са направили, сигурно си разбират от работата, значи не са го сложили този колан от глупост.” Не, средният пътник не си казва така. Най-вероятно си казва: “Мен пък какво ме касае този колан? Той е за разни псхихари. Дето не знаят, че к’вото му е писано на човек, това ще стане. Пък и все некой ден ще умрем. А може би чиновниците в Брюксел са разпоредили да има колани и производителят от немай-къде се е подчинил на бюрократичния диктат, къде ще ходи, иначе току виж автобусите му последвали съдбата на розовите домати и кривите краставици.” И никой не ползва колана. Макар че нищо не му пречи, приказвали са му за ползата от коланите, глеадал е плакати по въпроса, возил се е на лек автомобил и знае че в автомобила се слагат колани (не за друго, ами за да не се заяде некой катаджия, разбира се). А ако на някой в автобуса му мине през акъла да ползва колана, срамува се да си го сложи. Защото другите пътници ще го гледат като извънземен и няма да го уважават. Ще си рекат, че е психар. А може и някой лукав номер да му скроят през почивката. 
И трябва да стане някоя катастрофа, че будното ни общество да потрие сънливи очи и да се сети, че можело да има и полза от коланите. Само че пак не се сеща по нормален начин. Ами се започва едно търсене на виновни. Министърът на транспорта, фирмата, шофьора! Мамицата им, оставка, затвор, смърт! И покрай търсенето на виновни, някой вземе та се сети: Шофьорът бил длъжен (а ако не е – да му се вмени задължението!) да следи дали пътниците са си сложили коланите. Понеже пътниците не могат да се сетят. Пък и си представям как шофьорът ще тръгне да увещава. И най-вече реакцията: “Тоя кво ми се праи на интересен!” “Абе ти ли ще ми кажеш на мене бе, я хОди да въртиш геврека!” “Тоя що не си гледа работата”. А някой по-интелигентен ще започне да спори с шофьора, интелигентно да го “прави за две стотинки”, да демонстрира интелектуалното си превъзходство, да твори софизми. И каквито и тестове за психологическа годност да е минал шофьорът, в идните няколко часа няма да е в състояние да кара безопасно с адекватни реакции. Но всъщност, най-вероятно, повдигането на въпроса за коланите няма да е защото някой истински вярва в тях, ами защото е средство да бъде посочен виновник – шофьора, че и фирмата превозвач*. А публиката обича някой да е виновен.

Та какво е масовото отношение към коланите. Аз загатнах, сега систематизирам. Негативно, като отрицателите им са в различни групи според аргументите:
1. Те** ни задължавали да слагаме колани, за да имало пътните полицаи за какво да се заяждат и да искат подкупи.
2. Фирмите имали не знам си какъв интерес от това да сме задължени да ползваме колани.
3. То каквото му е писано на човек да стане, и с колан и без колан, все тая.
4. Все някога ще умрем. (Ами ако не умрем ами станем инвалиди?)
5. То... по таа логика да ни накарат да одим с каски по илиците, че мое да ни падне некоя саксия на главите.
6. Всъщност коланите можели да доведат до по-големи поражения.
7. Ползването им е много еснафска работа. Дори лош вкус. И ниско ниво. (Чувал съм майка да казва, че тя тез работи ги “ненавиждала”, когато един й предложи да сложи колана на детето си.)
8. Некои са волни натури. Свободни хора. И много се гордеят с това. Дори и при комунизъма са били свободни. Ходили са с дълги коси и са отговаряли дързостно на милиционерите. Може и някой бащински шамар да са получили в милицията. Та как ще накараш свободен човек да сложи колан?
Изобщо, все непоклатими съображения и основания.

Впрочем, тук трябва да изтъкнем и ролята на образованието, което не е реформирано по финландски модел. На учениците им преподават в училище първия и втория принцип на Нютон и други подобни никому ненужни неща, чужди на живота и на нуждите на работодателите. И учениците да не са луди да ги учат, за к’во са им. Само дето ако ги бяха учили, може би щяха да имат по-други виждания и по въпроса за коланите. 

Накрая прилагам три клипа, изфабрикувани от поддръжниците на коланите. Впрочем се вижда и една такава подробност – че пътникът без колан може да претрепе тези, които са пред него (освен себе си).

___________
* На мен фирмите превозвачи не са ми никакви, просто въпрос на честно отношение е да не ги виним за неща, за които не са виновни. Общо взето, вършат полезна работа и като за български условия, я вършат добре. Иначе е ясно, че в онези романтични времена, когато тръгваше и този бизнес, ако обикновен човек би се опитал да се включи, в някоя нощ щяха да изгорят еди-колко си автобуса, а човекът щеше да остане с дълговете, които е направил за да ги купи.
**Те – обобщено безлично понятие за управляващи и всякакви други, които населението мрази по принцип.