Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05.2018 12:24 - Духът на капитализма и освобождаването му от оковите на протестантската етика
Автор: lulchev Категория: Други   
Прочетен: 296 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 14.05.2018 14:04


Дали има някаква съществена връзка между капитализма и протестантската етика, не е ясно, въпреки спекулациите по въпроса и честото споменаване (и по-малко четене) на прочутата книга на Макс Вебер. Протестантите може и да се гордеят от подобна връзка: "Ей на, радвате се вие на благоденствието и свободата, ама на нас ги дължите, така да знаете!" Други пък, които хем уважават християнството, хем са обладани от реактивна капиталофилия* викат: "Вижте, колко хубаво нещо е капитализъмът, той е основан не върху друго, ами върху протестанстската етика." И дори, избирайки си деноминация, на която да симпатизират, избират протестанството, не за друго, ами понеже то било породило капитализъма.
Но струва ми се, че доколкото въпросната връзка я има, тя донякъде е като връзката между човека и вируса на човешкия грип, един вирус, който заразява именно хората, а обикновено не заразява кучетата или котките. Нито вирусът е (директен целенасочено създаден) продукт на "човешкостта", нито носи от нещо от съвършенството на човешкия организъм, силата на човешкия ум или богатството на човешката душа.  Просто той е вирусът, който се е развил адаптирайки се към специфичните слабости на човешката имунна система, "намерил й е цаката".
 И даже ми се струва, че доколкото въпросната връзка я има, тя по-скоро хвърля сянка върху протестантската етика. Защото протестантството е християнство. А капитализмът е доста далеч от принципите на християнството. Тъй че човек би трябвало да се усъмни, дали протестантството е читаво християнство.
За да изобретиш и внедриш капитализма, не ти е нужна кой знае каква основа. Нужни са горе-долу  алчност и рационалност в постигане на целите, като активността е поставена в някакви законови рамки. Нужно е вероятно и определено ниво на технологично развитие. Протестантска етика като че ли не му е нужна за да се пръкне. И с други етики би могло да стане и би се получил един хубав гол капитализъм с бандитска окраска. А ако западният капитализъм има някакво човешко лице, то е вероятно поради факта, че християнството е възпирало пълното му развихряне, поставяло го е в някакви граници. Доколко е успявало, и това е под върпрос, но все пак, когато в едно общество господстват определени ценности, поведение в разрез с тях не е особено насърчавано, съответно на носителите му се налага поне малко да се съобразяват с обществените нагласи. И ако именно протестанството с нещо е способствало за развититето на капитализма, вероятно помощта му се е състояла в това, че не му е пречело много.
Понеже при комунизма не беше никак препоръчително да си християнин, пък и се втълпяваше, че християнството било инструмент на експлоататорските класи (а значи и на капиталистите) за потискане на народите, у нас я има представата, че капитализъмът много толерира християнството. Напротив, бори се срещу него. Меко, без да те уволнява от работа и да ти "намалява поведението" в училище, но ефективно - с обработка на съзнанието, но и силово, ако се наложи.
Тъй че откак го има капитализмът, борбата с християнството е вървяла и е напредвала. В един момент вече започва масово да се мисли: Да, християнството ни научи на много хубави неща, цивилизова ни, хриястиянската етика е много хубаво нещо, но ето, ние сме интелигентни хора, ние вече не вярваме в измислици, ние запазваме доброто от християнството, но го освобождаваме от баласта на религиозните измислици и предразсъдъци. (Колко познават християнството, тези, които го говорят това, ако го говорят искрено, също е съмнително.) Но обществото живее още някое време по инерция с наследството на християнството. И после се започва критичното преосмисляне и ревизиране на доброто, на което ни било научило християснтвото. Изхвърлянето на "баласт" продължава. И се стига рано или късно до едно действане по гола целесъобразност. Всичко, което ми върши работа и не би ми донесло неприятности е много хубаво бе!
В крайна сметка, днес капитализмът вече е почти напълно освободен от игото на протестантската етика. А като стана и всемирен, и с днешното смешение на народите, вече отвред прииждат навсякъде всякакви и си носят своите етики, най-вече етиката на оцеляването и постигането на благополучие (често в най-просташки смисъл) на всяка цена.
И от капитализма, вече освободен от оковите на християнската етика остава една гола алчност, един стремеж за повишаване на продажбите, постигани чрез:
1. Максимална непочтеност в рамките на закона (а ако си сигурен, че няма да те хванат – може и отвъд тези рамки),  доколкото не те злепоставя много пред купувачите/клиентите и доколкото това злепоставяне не намалява приходите.
2. Отнемане на препитанието на другия. Това е то конкуренцията. В някакви рамки може и да е конструктивна, да води до по-добри и по-евтини продукти, но в някои случаи може да води и до деградация на продуктите и на консуматорите им, което вече и кьоравият би трябвало да го вижда. (Да се смята, че жизнеспособността на един продукт в условия на конкуренция и достойнствата му са еквивалентни е идиотщина, за жалост - разпространена. ) Всъщност, сегашната уродлива конкуренция е по-добра (може би) само от липсата на всякаква конкуренция при социализма.
3. Въздействия върху поведението на хората в посока повече покупки:
- разпалване на алчност, псевдопотребности и изобщо изграждане на "нов човек"** с изкривени разбирания за смисъла на живота, водещи към ненаситна консуматорщина;
- манипулации, подвеждане, използване на всяка слабост на законодателството и тем подобни хитрини;
-"мека" принуда – купуваш си нов компютър, понеже старият е смазан под тежестта на десет хиляди ъпдейта; нова операционна система, понеже старата е несъвместима с новия комютър, спряна е поддръжката й и не отговаря вече на съвременните предизвикателства в областта на сигурността; и нов принтер, понеже нема драйвери за стария, работещи с новата операционна система и т. н.
4. Непрекъснато обезценяване на това, което имаш в какъвто и вид да го трансформираш. (Разбира се, от това обезценяване някой "находчив и предприемчив" печели.) Ти просто не можеш да бъдеш оставен на мира, това да се осигуриш и да си от един момент нататък спокоен за бъдещето си, го няма. 
И, с нежелание трябва да си призная, че вече не съм сигурен дали апокалиптичните пророчества на брадатите "класици" за капитализма, дето ни караха да ги учим и на които се смеехме, няма да вземат да се окажат верни, но просто с известно закъснение.

_____________________
* Реактивна капиталофилия – Любов към капитализма, породена не от собствените му достойнства, а от реалностите на комунизъма. Изтъкването на достойнствата на капитализъма е често срещана рационализация (в психологически смисъл, виж https://bg.wikipedia.org/wiki/Рационализация_(психология) ) и не може да бъде основание за автоматично отхвърляне на подозрение за реактивна капиталофилия. Диференциалната диагноза изисква изследвания за изключване на морален далтонизъм.
** Рекламата е нещо положително само ако служи за информиране на потенциалните купувачи относно новите продукти и услуги и техните качества. Но в повечето случаи тя е средство за манипулиране на публиката. А напоследък е добила и нова функция, излизаща извън покачването на продажбите на конкретен продукт, а именно – формирането на "новия човек". Станала е една ужасна мощна индустрия на злото.



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lulchev
Категория: Други
Прочетен: 176886
Постинги: 148
Коментари: 6
Гласове: 97
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031