В неделя беше годишнина от рождението на Емил Берлинер. Големият му удар било измислянето на механичния звукозапис върху диск, като колебанието на иглата е наляво-надясно, или, грубо казано, измислянето на грамофона в успешния му и просъществувал няколко десетки години вид (разбира се, непрекъснато усъвършенстван). Записът върху диск дава възможност за лесното му размножаване в големи тиражи, за разлика от записа върху барабан, използван във фонографа на Едисон. От Едисон е основната идея и демонстрирането на чудото, от Берлинер – превръщането й в търговски успешен продукт. На практика той е баща на звукозаписната индустрия.

И тъкмо вечерта на въпросната неделя тръгнах да си лягам с надеждата, че този път вече ще се наспя, но не. Берлинер ми напомни за себе си. От съседния апартамент идваше плътно, дълбоко, ритмично, не спиращо “дум-дум-ду-ду-дум”. И се замислих за това добро, чието начало е положил Берлинер. И то наистина е добро, ползвал съм и облагите от него, но ето и обратната му страна:

Някога, като искаш да слушаш музика, отиваш на място, където се изпълнява музика – концертна зала ли ще е, оперен театър ли, евентуално ресторант или някакво свърталище. Подготвяш се, настройваш се. Слушаш внимателно, защото като пропуснеш, после пак трябва да се вдигнеш да идеш да слушаш, ама трябва и да дочакаш пак да се случи да изпълняват същото произведение. Днес, когато поради развитието на звукозаписа и звуковъзпроизвеждането музиката е така вседостъпна и я имаш у дома си на смешна цена, някак я минаваш между другото. Почваш да слушаш, ама има това да се прави, онова да се прави, как така ще седнеш да слушаш на спокойствие, без нищо да вършиш. И става така, че качеството на възпроизвеждане може да е стигнало съвършенството, но качеството на слушане е спаднало почти до нулата.
Второ, изпълняването на музика на определени за това места е ограничавало този акустичен тормоз, на който се подлагат хората, особено в идиотските мултикултурни презаселени градове и най-вече в това зловещо изобретение - блоковете. 
Трето, като е нямало звукозапис и възпроизвеждане, хората са били по-склонни да се учат да свирят на инструменти, повече смисъл се е виждало в тази работа, пък  са правели и самодейни оркестри (веднъж един такъв ме зарадва в Царево, да не повярваш, че е оживяла подобна реликтна форма на занимание с музика). А като се учиш да свириш, ти се учиш  и да разбираш музиката по-добре, една по-висока музикална култура се е развивала, а оттам и изобщо цялата обществена среда е ставала по-културна.
Четвърто: И преди да има звукозапис, когато някой напише музикално произведение, то е ставало достъпно за целия свят посредством нотното писмо. Но все пак някой е трябвало да изпълни това, което е написано с нотите. И оттук - разпространяването до ушите на хората е ставало по-бавно и трудно. В ерата на звукозаписа, един като напише и друг като изпълни едно произведение, то плъзва по-бързо от зараза и обикаля целия свят. С което се засилва жестоко конкуренцията. Ти се конкурираш с целия свят. Може би все още мнозина вярват, че конкуренцията е ключ към всичко най-добро, ама не е. Защото конкуренцията води до оставане без работа. За какво му е на някой да слуша изпълнение на врачанската филхармония, ако може да слуша запис на виенската. А като останат без работа, музикантите се чудят как да си изкарат хляба, как да измислят нещо ново, което още не е предложено на пазара, нещо, което да могат да продадат. И тогава се плъзгат по угаждане на ниския вкус на масите и в частност, което е още по-лошо -  на лумпениата. Известни са сериозни музиканти и поети, които след промените предадоха талантите си на простащината (по соц време средата беше непазарна и повече можеха да си позволят да работят според таланта си, въпреки разните идеологически ограничения, които бяха и доста поотхлабени в последните години). А и творецът, особено суетният, иска да сътвори нещо, което другите още не са измислили. И това е една от предпоставките за творене на изродено изкуство. Не защото даденият композитор не може да пише нормална музика (макар че сигурно има шмекери, които ловят риба в мътната вода), а защото вече всичко е залято от всевъзможна нормална музика.