Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2018 13:41 - Западни и родни приозводители - в единен фронт срещу потребителя
Автор: lulchev Категория: Други   
Прочетен: 457 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Наскоро се вдигна голяма врява по повод разликите в състава и качеството на едни и същи хранителни стоки, продавани у нас и в Западна Европа. Първо си помислих, че това е просто поредна кампания, целяща да не угасва пламъкът на "евроскептицизма", както евфемистично се казва. Но този път май се оказа, че твърденията са верни. Всъщност, нищо изненадващо. Може ли друго да се очаква от духа на капитализма, който, на всичкото отгоре, както казахме в едно скорошно писание, вече се е освободил от оковите на протестантската етика. 
Но какво да кажем за българския капитализъм, чийто дух не е и помирисвал протестантска етика? Поне в чуждите търговски вериги са дресирали касиерките да казват на клиентите "Добър ден!"  и "Довиждане, приятна вечер, заповядайте отново!" Докато в българските вериги, са намусени, мудни, продължават разговорите си докато те обслужват невиждайки те, изпускат хранителни продукти, а после ги вдигат и ти ги връчват, сякаш не са се търкаляли по земята. Но това са дребни детайли, за друго се бях хванал да пиша - за боклуците, които ни се предлагат от скъпите ни родни производители, при които няма двойни стандарти.
Да вземем закуските: Понеже на родния производител му е под достойнството да си играе и да си губи времето да продава закуски, струващи под лев-лев и петдесет, пък не върви на тази цена да ти даде нещо, тежащо под 200 грама, всичките закуски са XXL, както се казва. Едни големи тутманици, оформени като сиренки, кашкавалки, кифли и тем подобни. Това не е закуска, не е нещо, което да го хапнеш, да позаситиш глада. С това се наплюскваш, преяждаш. Това е подходящо (но само като количество!) за работници, занимаващи се с тежък физически труд.  С такава "закуска" ти поемаш сигурно половината от полагащите се за едно денонощие калории при нулево разнообразие на хранителни вещества. А вкусовите качества на тези боклуци обикновено са някъде към 3-4 по шестобална система. За мен е грях да хвърлям храна, но когато съм се полъгвал да взема някоя от тези "закуски", после съм се принуждавал да я изхвърля недоядена. Тези производители на закуски просто бълват затлъстяване на населението. И снижават обществения вкус. В цяла София аз знам само един производител на свестни закуски и се чудя кога ще преразгледа политиката си или ще изчезне.
Ами пиците на парче – обикновено това са едни отвратителни подметки, едно изтезание за храносмилателната система и отново – не носещи никакво вкусово удовлетворение. Едно време, когато в България се разчу, че италианците ядели едно нещо, наречено "пица", и започнаха да циркулират сред жените рецепти, разни домакини-повлекани бяха изковали едно такова практическо "правило": Че то, разбираш ли, каквото там се случи да имаш в хладилника неоползотворени продукти, остатъци, слагаш ги върху пицата (или в гювечето) и те по магия някак си стават годни за ядене и вкусни. Днес виждаме това правило възродено. Върху "пицата с шунка" се мъдри най-долнопробния възможен продукт от смлени месни отпадъци и кой знае още какво, което, незнайно с каква фантазия бива продавано под името "шунка". Ако е по-щедър майсторът (т. е. не иска да си играе за по-малко от два лева на парче), пицата е дебела, тлъста и претрупана – отново като за хора, практикуващи тежък физически труд. Аз не съм от тези, на които отвътре им идва носталгия по социализъма, обаче тогавашните "гарнирани пити" (такова беше идеологически правилното название на пиците), бяха на небесна висота в сравнение както с пиците на парче, така и тези, предлагани в много от днешните популярни пицарии.
Ами различните насипни сладки? На вид ги докарват. Колкото да се излъжеш да купиш и после (ако не си снижил достатъчно вкуса си) да проклинаш лакомията си, която те е подвела да направиш това, което добре знаеш, че не трябва да правиш. При цялото привидно пъстро разнообразие, вкусовете са удивително сходни. И ако се появи някой производител, който предлага хубави сладки, той не успява да просъществува, изчезва. Имаше преди години в софийските хали едни сладки с конфитюр от зелени смокини, те бяха наистина нещо фино, отличаващо се, доставящо истинско естетическо удовлетворение. Изчезнаха без следа и вече нищо подобно не може да се намери никъде.
Или да вемем дребните пакетирани сладки неща – вафли, сухи пасти, десерти. Само сухи пасти се предлагат десетки видове. И всичките - горе-долу с един и същи тривиален вкус, в който няма никаква идея. Покрити, разбира се с "шоколадов кувертюр", в който рядко има някаква следа от шоколадов вкус, една сладка светло-кафява лой. По соца имаше "маршалчета", "жокейчета" и още един-два вида, но бяха различни и аз започвам вече да съжалявам, че ги няма. И пак, до преди десетина години се намираха и сухи пасти, които бяха вкусни, струваше си да им поемеш калориите и вредностите, имаше за какво да го направиш. И те изчезнаха без следа.
За чипсовете с техния мононатриев глутамат, не ми се и говори.
Аз не знам дали арабите имат двоен стандарт, когато предлагат дюнери в България и в Близкия изток, но се оказва, че ако искаш да хапнеш нещо навън, дюнерът е най-добрият избор, да не кажа - единственият.

Но може би все пак в цялата тази отвратителна история има пръст и прословутият двоен стандарт на европейските производители. Защото като нахлуят на пазара боклуци, правени по най-евтиния възможен начин, един производител може да оцелее само ако започне и той да прави боклуци. Този, който упорства да прави нещо добро, той ще фалира. (Ето я пак ползата от конкуренцията!)

__________________________________________________________________________
А пък някой може да ми каже така: Ти като си цървул и нямаш пари, кво искаш – за 2-3 лева да ти дадат хубава храна.
Първо, за каквото и да става дума, простакът винаги мисли, че става дума за пари.
Второ, тука не става дума за нещо, което да е на нивото на парвенюшките претенции и да искам то да е на ниска цена. Просто би трябвало да има обикновени, нормални стоки, направени прилично, порядъчно, почтено, от обикновени добри (не е нужно върхови) продукти. А се оказва, че в пространството между боклуците и парвенюшките претенциозни (което не значи хубави) стоки, почти не виреят междиннни варианти.



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lulchev
Категория: Други
Прочетен: 176859
Постинги: 148
Коментари: 6
Гласове: 97
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031