Напоследък има една тенденция да се цитира Библията или да се правят препратки към нея. Това е хубаво.
Защо се цитира Библията:
За вярващите Библията е това, което Бог иска да каже на хората, за други - извор на мъдрост, трупана през вековете. Някои пък се обръщат към нея във връзка с желание да са от страната на доброто, за да демонстрират обща култура, за да се опрат на авторитета й, а понякога дори от лек снобизъм …

Библията обаче е трудна за четене. По тази причина някои ключови моменти убягват. В частност, някои от тях са доста неудобни и трудно се приемат. Но приеме ли ги човек, вижда, че няма нищо страшно в тях и дори му става по-леко и започва по друг начин да гледа на света. Като влизанто в морето – в началото ти е студено и неприятно, но като се потопиш, животът става друг.  Впрочем, няма нужда човек да е вярващ, за да се поучи. Като не е вярващ, поне може да приеме Господ като художествен образ на съвършенството, правдата, любовта и т. н.

Тук без никакво намерение за систематичност, се спирам на три неща, които не съм подбирал специално, а за които просто напоследък се сещах. Гледах да съм кратък – едно защото нямам време, второ, за да не разводнявам. Сигурно има и непрецизности, които едва ли са толкова съществени. Може да се дадат много цитати, които да илюстрират казаното, но не съм го направил… някой ден може да се потрудя по въпроса. 

Греховността на човека (без изключване на lulchev от списъка)
През цялата Библия преминава темата за греховността на човека. Това, че ВСЕКИ е грешен. И колкото и да се напъва да прави добри дела, такъв си остава. Дори (хипотетично) само добри дела да прави, може лоши помисли да има. Или пък мотивацията за правенето на добрите дела може да е (и обикновено е) грешна . Няма такъв, който да може да се оправдае пред Господ със собствената си праведност и да се спаси от Божия съд. В Библията е посочен е и пътят към спасението. Той започва с ПОКАЯНИЕ. А за да се покаем, трябва безпощадно да изпитаме себе си и да видим греховността си.
В частност, когато се поддадем на изкушението да обвиняваме, трябва първо да попитаме себе дали не сме и ние обвиняеми със същото обвинение, ако не и с по-лошо. И при това да сме безкрайно искрени със себе си и да не се самозаблуждаваме. Пред Господ шикалкавенето, релативирането, манипулацията, софизмите не минават. Първоначално ще се изненадваме какво откриваме в себе си.
А като открием в себе си греха, в който обвинямваме другите (или по-лош), да вземем да се покаем истиски. И да се смирим. И да се опитваме според силите си да не съгрешаваме, иначе покаянието не е истинско.
И да бъдем противници не на грешника, а на греха.

Йов
Когато стане въпрос за изсипали се върху някого страдания, повечето хора се сещат за книгата "Йов". Но рядко някой се сеща за нея във връзка с едно нещо, което е много съществено и от което започва цялата история.

8 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?   
9 А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога?   
10 Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята.   
11 Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.

Често в различни вариати се среща едно мислене, една фундаментална нагласа, която се изявява с горе-долу следните думи: "Еди-кой си ми се прави на добър, честен, неподкуен и т. н., ама то е щото му е широко около врата, щото е роден със сребърна лъжичка в устата. Ооо, бате, я да беше на нашия хал, та да видиш няма да лъже и да краде ли?" Това мислене напомня и на една от интерпретациите, които се дават на прословутия член първи от единствената научна философия: "Битието определя съзнанието." Напомня и на онова мислене, което казва, че всичко е интереси.
Та Библията, чрез горецитираните думи от книгата "Йов", казва, че този начин на мислене е начинът на мислене на Сатана.
Тук е добре да се сложи едно пояснение: Ако внимателно четем Библията, ще видим, че като се каже в нея "да се боиш от Бога" не се разбира да имаш страх и да се подчиняваш от страх по същия начин, по който се боиш и се подчиняваш пред един насилник, в чиито лапи си попаднал. Има се предвид зачитане, почит, страхопочитание, идващи от вътрешното ти убеждение.

Фарисеи и тем подобни "праведни"
В четирите Евангелия, демек книгите, в които се разказва за служението на Исус Христос на земята, има един важен конфликт: Този между Него и едни хора, които са показно "праведни", образцово набожни, наглед стриктно спазващи Божия закон и правилника за неговото прилагане; хора, които се гордеят с това, че са по-праведни от другите; хора, обвиняващи и дори презиращи другите; хора, които имат или са си присвоили ролята на блюстители на правата вяра, на ценностите на обществото.
Те непрекъснато дебнат Исус, обвиняват Го в "прегрешения", дори в Богохулство, изпитват го с въпроси и казуси клопки, така щото той да се "издъни". От Своя страна, Той ги разобличава в лицемерие, във формално, но не и фактическо спазване на Божиите повели. Може би те са единствените хора, спрямо които Той не проявява благоразположение, а е безпощадно директен.
И те са тези, които най-много допринасят за настройването на обществото и елита му срещу Него и за разпъването Му на кръста. Обикновено Пилат, римският управител на Юдея, се ползва като образ на специфичен тип мерзавец. Но когато Исус е обвинен и предаден, Пилат, след като се запознава със случая и разпитва Исус, обявява: "Аз не намирам никаква вина в Него." И понеже било пазник, а имало обичай на празник един от осъдените да бъде пуснат, Пилат предлага да бъде пуснат Исус. Но главните свещеници и старейшините убеждават народа да поиска пускането на един РАЗБОЙНИК(!) - Варава, а Исус да бъде разпънат.
Човек трябва да се пита от кои е. Особено, когато има себе си за праведен, брани ценности, обвинява.

И пак във връзка с показната праведност, едни хубави думи на Исус:

Матей 6:2
И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
Матей 6:5
И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
Матей 6:16
А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
Забележете грешната (в случая) мотивация на добрите дела, която ги обезценява: да видят хората, да получиш одобрение, уважение.


Забележка: В настройките съм избрал опцията да не получавам коментари. Има обаче бъг и коментаторът разбира това след като напразно е писал. Можете да ми слагате минуси и да ме коментирате в собствените блогове.