Да се знае и помни

Познавам един човек – куц, особено изглеждащ (деликатно казано), с по няколко некоригирани диоптъра на всяко око, в някаква степен слабоумен (но неосвидетелстван, може би за да не му се отнеме вярата, че все пак най-важното му е в изправност*), пенсионер по болест, почти клошар. Само 50% инвалидност са му признали, че да остане повече ресурс за пенсионните измамници. Потиснат психически, вероятно навсякъде притесняващ се и заради вида си, и заради миризмата си, и заради развалените зъби и плюнките, хвърчащи от устата му като говори. Може би за някои от тези неща не се и усеща, но със сигурност усеща, че хората се дърпат от него.

И понеже не му стига всичко това, абонат е на уважаван социално отговорен телекомуникационен оператор с възвишени мисия, визия и ценности (или нещо подобно, не ми се четат стереотипни бизнес-самохвалства). А сметката му за телефон с годините нараства. На ден води по някой и друг кратък разговор, я прати, я не по някой sms. Не ползва интернет, едва ли е и наясно какво изобщо е интернет и за какво може да бъде ползван, пък и телефонът му - най-базисен – какъв ти интернет. Гледа си ефирна телевизия. Но онези млади, позитивни, амбициозни, open minded, friendly, нахъсани да вземат всичко от живота, здраво работещи момичета и момчета в офисите на оператора го баламосват ли баламосват. Избрали му един план за чудо и приказ. Включват му хиляди мегабайти на максимална скорост, часове за разговори с чужбина, допълнителни мегабайти, гигабайти облачно съхранение на данни (га че ли знае какво е това и га че ли има данни за съхранение). Като наближи да му изтече срокът на договора, изработват го да го преподпише, по възможност с някоя екстра, та да не може да се откачи от тях още 24 месеца. И от повишената му напоследък пенсия, достигнала до около 170 лева, 40 и нещо отиват при оператора.

Пита ги защо толкова много плаща – обясняват му, че сигурно много sms-и бил изпращал. Човекът ни има зрение да прочете, ни ум да проумее непознатите думи и сложните съставни изречения  в договора, анексите, приложенията и приложенията към приложенията. Но тия не вземат да му обяснят на достъпен език за какво наистина плаща, че белким се сети като му изтекат поредните 24 месеца да си поиска план по мярка. Ама как, те за просперитета на фирмата ли работят, или Сулювци и Пулювци. Сигурно такива обяснения подлежат и на наказание. И как после ще му напъхат да подпише пак нещо. А сигурно им се плаща за брой и доходност на подписани договори и анекси. За какво ядат те хляба на оператора.

Виждат го какво му е дереджето и вместо да му помогнат, използват намалението, сега е паднало. “СамО месо дома дошло”, както се казва в приказката. Хайде, нямат нито любов към ближния, нито страх от съдния ден**, ама да имаха поне някакво нормално, първично, естествено човешко състрадание, или ако искате – поне страх от съдбата. Това офисно чакалче няма никаква гаранция, че няма още утре да е в положението на потърпевшия, че и по-зле – я някоя стаила се аневризма в мозъка вземе че се пукне, я някоя шизофренийка се отключи, я някой от подобна порода го превърне в инвалид на пешеходната пътека. Сигурно дори много от катилите в затвора биха имали някакви задръжки по отношение на такъв човек. Аз вече се питам дали тези не са психопати или дори хуманоидни роботи, програмирани да максимизират печалбата на стопаните си с помощта на всякакви мерзости в рамките на закона.

Впрочем, тук опираме и до едни такива неща: 1) духът на капитализма***, освободил се от бремето на протестантската етика (или не я и помирисвал); 2) онази... какво определение да й сложа, вяра, че то, ако имало добри закони и се осигурявало спазването им, всичко щяло да се оправи и ако нещо не се оправело, то щяло да е само защото още не е написан нужният закон или член.

___________
* А всъщност дали това е най-важното... Може би по-важно е нещо друго: Човекът е много твърд в една, макар и примитивна, догматична, на нивото на умствените му способности, честност.

**Вече науката доказа, че животът не е нищо друго, освен форма на съществуване на белтъците – един ден умираш, белтъците ти се разграждат и никой никаква сметка не може да ти търси за това, което си вършил – “ще ме хванат за...” И а ако още не е съвсем доказала, че няма Бог, в най-скоро време ще го докаже. Жалко само, че Теоретикът на Всичкото няма да може лично да ни благовести, преливащ от радост, между рекламите по някоя научно-популярно-просвещенско-агитационна телевизия.

***А при социализъма може би някоя лелка в пощенския клон щеше да наругае нашия човек, но евентуално, макар и грубиянски, да му даде съвет кое е най-добро за него. Или щеше да му каже, че в момента няма свободни чифтове и че при наличие на техническа възможност ще му бъде пуснат сигнал.