Беше първата половина на на 90-те. Компютрите тъкмо навлизаха масово в живота ни. И се срещахме с неща, които шокираха, неща, които в други области бяха немислими. Не случайно някъде по това време се появи онзи виц чиято втора половина гласеше: Ако автомобилите се развиваха като компютрите, автомобилът без видима причина щеше да катастрофира по два пъти на ден; след пускането на пазара на нов модел, щеше да се налага купувачите да изкарват наново шофьорски курс; след всяко пребоядисване на пътната маркировка щеше да се налага да купуваме нов автомобил и т. н. След няколко години някак нещата се нормализираха, а с всеки нов програмен продукт се работеше по-лесно и приятно. Появяваха се възможности, които наистина бяха полезни. Компютрите по-рядко "забиваха", а ако станеше някой сакатлък, от него се излизаше с по-малко поражения. И тъкмо по това време, неразделна част от всеки светски разговор, нещо като добър тон, беше станало да се разменя по някоя ругатня срещу Софтуерния гигант и Милиардера филантроп. И в това се стигаше до прекалености и дори до обсесии.

А в последите няколко години се наблюдава нещо ново: Софтуерните и тем подобни гиганти, които се навъдиха, възприеха едно безцеремонно, брутално поведение. В един момент преобръщат наопаки нещо вече утвърдено ("разчупват парадигми"!), или изсират някое лайно в компютъра ти (и ти трябва да се чудиш как да го махнеш, когато най-малко ти е до това), или ти сервират някоя друга подобна изненада (вкл. чист бъг, който не оправят със седмици). И при това позицията им може да се предаде горе-долу така: "Ние така сме решили. Ти може да си имаш изградени навици, но много ти здраве, върви по дяволите. Като не си гъвкав, отворен към новото, позитивен, open-minded, мри! Гиди лузър с лузърите!" И това е във време, когато вече си по-зависим от компютъра от когато и да било и си му поверил най-важната си информация, направо целия си живот и няма мърдане. Ти си станал направо играчка в ръцете на едни мощни сили. Това не е просто бизнес, това са сили, за които ти си насекомо. Те могат да гътнат цели държави ако решат. И ето ти парадокса: Тъкмо в тези последни години ругатните срещу софтуерните и прочие гиганти и съответните им милиардери и милиардерчета филантропи затихнаха. Вместо това, по-често се чува: "Уааау!" "Яко!" Този, който се опитва да не се включва в налаганата игра, този който не се втурва лакомо да награби всяко нововъведение (и то – него!), този който работи със стар софтуер, този който не иска да се опаразити с поредната високотехнологична вещ-паразит, той е смешен, той е особняк, неуспешен човек и т. н.  Явно създаването на Новия човек е протекло успешно…
Впрочем, Апокалипсисът идва скоро.