Но от прахоляка излезе и още една българска реклама - малко по-нова, може би от около 1974 година. Лампите вече почти са отстъпили мястото си на транзисторите... рекламата е специално за транзисторни апарати а дори се рекламира и поне един приемник с интегрална схема. Този път рекламата е на френски! Дали за Франция сме се опитвали да изнасяме, или  за освободените от френското колониално иго, не знам. 

Следват избрани страници, като се започва с лицевата.


Транзисторната фея изкушава потенциалните купувачи






"И грамофонът се върти, ивръща нейните мечти..."









Почти Филипс. Но защо касетата не е "Кассета унифицированная магнитофонная МК-60", какво е това чуждопоклонничество? 


Жизнерадост и дръзновение

Това е най-непретенциозния възможен младежки касетофон - можеше само да възпроизвежда и да превърта бързо напред. Запис не беше предвиден. Но разработчиците му бяха подходили академично: маховикът - един наистина отговорен детайл от лентодвижещия механизъм, беше стругован от месинг. И през ум не им е минавало немислимото - да го щанцоват от дебела ламарина - нещо, което китайците правеха без да им мигне окото... и без масовият потребител да усети. 
А невъзможността за запис правеше този касетофон почти напълно нежелан у нас. Защото ако можеше да си купиш готово записани касети в магазина, те рядко съдържаха онзи толкова търсен тогава опиум за народите - упадъчна западна музика. Човек сам си правеше записите, най-добре - от плоча, взета назаем от съученик, чийто родители са изпълнявали своя дълг зад граница. А в най-лошия случай - от радио Бейрут примерно.  "Пустите му внуци, искат нови звуци..." А да имаш два касетофона - един, на който да си правиш записи, пък друг, с който само да се веселиш насам-натам, това беше прекален лукс.



"Sоlid state" - в началото на полупроводниковата ера някои производители кичеха с това словосъчетание транзисторните устройства,  за да бъдат отличавани от ламповите. А може би и за да вдъхват внушение за солидност, сериозност. Къде е "solid state", къде е някакво половинчато "semiconductor"/"полупроводник"... барем цял проводник да беше. 

Как само органично се съчетават едно с друго фаталната жена, старинният часовник и кръглото пластмасово космическо изделие...


А изделието е нелошо и едва ли не оригинално - комбинация от нощна лампа и радио.


Четем, че съдържа силициеви транзистори, една интегрална схема и пиезокерамични филтри - елементна база, която, трябва да призная, е почти на световното ниво за онова време.








Маймун се чуди как се бели кокосов орех от непознат сорт



Избрахте ли си приемник? Този път няма нужда да чакате лампите да загреят. Включвате и слушате.