Имаше такава изложба. Тя дойде и отмина, но проблемът беше налице и си остава. 

Няма да коментирам самата изложба, тя в случая не е толкова интересна. По-голяма значимост има начинът, по който беше представяна и рекламирана. Той е и симптом на обществена болест, и сам той е болестотворен.   

Естествено, по рекламните материали за изложбата - прословутият Айнщайн, олицетворението на науката. Други учени на този свят не е имало. Естествено – изплезен. Не наведен над някоя книга или манускрипт. Не и в лабораторията.  И се започва: "Свикнали сме науката да е суха и скучна. Но …  науката оживява, тя е интерактивна и атрактивна … ще се превърнеш в истински учен".  Изложбата съчетавала "научно познание и свежи предизвикателства".  

Спомням си, беше към 2000 година, долових (поне аз тогава го долових, може и от по-рано да е почнало), че някой все едно е дал някакава парола; или че е плъзнала някаква зараза. Всички повтаряха като един, че искат да се "забавляват". Не че искат да се развиват; не че искат да почувстват себе си творци; не че искат да откриват; не че търсят красота; не че искат да задоволят някоя своя любознателност към нещо. Искат да се забавляват. И това прегърнато от цялото население "забавление" имаше смисъла на продукт, който се купува и пасивно се изконсумирва. Като някаква бутилка кола или плик с чипс. Или като някаква козметична процедура. Никакво задълбочаване. А след някое време, започна да се носи и друго из въздуха – че всичко трябва да е fun, забавление. В частност и ученето и науката вече трябва да са забавни, ученето трябвало да става чрез игра и тем подобни. Ако не е – търси се виновен.  

Днес, ако изобщо сяда да учи, обучаваният сяда на терасата, по възможност си качва краката нависоко (просташки и удобно), пуска си музичка, от едната страна е кутията "Hell", от другата – чипса. В скута –записки, евентуално – учебник (взет назаем от някого или от библиотеката, но не и купен). Ако и приятелката му е там и "учи" заедно с него – идеално. Къде чете, къде гледа долу минувачките, къде се чуе с някое "братле" или "копеле" и покрай другото му се оплаче, че нищо не разбира. Ами и Айнщан да беше, и той нямаше нищо да разбере.  И когато дойде двойката, разбира се учителят/преподавателят е виновен. Не е успял да поднесе разбираемо и интригуващо материала. Не е успял да мотивира. Нали всичко е забавление? Нали науката можела да бъде "атрактивна" и със "свежи предизвикателства".  

Ученето е процес, при който правиш от себе си нещо по-добро от това което си бил. Това става с напън. Напъваш се до границата на възможностите си, че и малко отгоре. И границата на възможностите ти лека-полека се вдига. Ако изплезваш език след 100 метра тичане, не можеш да го докараш до три километра, чрез 2-3 спокойни разходки с "Hell"  в ръка. Ако искаш да направиш мускули, не може да си лежиш пред телевизора и да премяташ колкото да не е без хич някоя двукилограмова гиричка из ръцете си. И това всяко "братле" го знае. Но виж, ученето – то можело да е fun, ако не е  fun, има виновни (некадърни или направо – със зла воля) и те трябва да се накажат.  

Да, науката може и да е забавна, но не в този идиотски смисъл, който имплантират ден и нощ в умовете на населението. Забавно е, когато чрез научни методи решиш някой практически проблем (който е нерешим за онези, "практиците", дето му "хващат цаката"). Или когато решиш някой чисто научен проблем, чрез който се решава друг научен проблем, чрез който се решава практически проблем. Или откриеш, че някаква отвлечена "безполезна" теория може да се приложи за решаването на някой практически проблем. Не "забавно", ами интересно, радващо, удовлетворяващо, доставящо наслада. Същото е, когато разрешиш някоя загадка, обясниш някой парадокс. Или когато инженерът проектира нещо с помощта на теорията (дето немала нищо общо с практиката) и накрая получи точно желания резултат. Или когато откриеш неочаквана връзка между научни факти. Или когато откриеш защо някакъв експериментален резултат не съвпада с предвижданията (не защото "нема връзка между теорията и практиката", ами защото си тръгнал по неотъпкан път и нещо тънко ти е убягнало). И тези приятни преживявания не идват като забавление в изложба.  Идват с усилия. Понякога с трескаво мислене – докато закусваш, докато пътуваш към работа, докато вечеряш, докато си в леглото и не можеш да заспиш, защото пак мислиш; събуждаш се през нощта и пак го мислиш. Сигурно и прословутят Айнщайн се е напъвал, колкото и да е бил гениален. Пък само с голо мислене не става – мисленето е опериране със знания, които са налични в главата ти, иначе както седиш и мислиш, в един момент откриваш, че само седиш. Тъй че докато стигнеш до откритийца или открития (според възможностите ти), първо има учене. Дори и "зазубряне" на факти, което толкова дразни неохунвейбините. Не е като изложба – влизаш и "се превръщаш в истински учен".  И ученето също е труден процес. И също може да е интересно и носещо удовлетворение, но трябва да си задаваш въпроси и да имаш търпението и силите за да извървиш пътя до отговорите им. Защото примерно има най-обикновени ежедневни инженерни въпроси, чиито истински отговори изсикват да си учил първо 3-4 математики, една-две физики и после още два семестъра някоя дисциплина, която стъпва на тези математики. Дори проблемът за поддържането на желана температура в една фурна не е толко прост, колкото изглежда на техничаря ("к"во толко, имаш термостат и нагревател, елементарно") – опира и до диференциални уравнения, включително и до теория на устойчивостта (за която 2/3 от нашите "инжинери" не подозират, че има практическо значение).  

А за да се породи в теб научното любопитство, т. е. се зачудиш на някакво явление, да те загризе любознателността, та после да изживееш търсенето и и намирането на обяснения, трябва да имаш определени очаквания за протичането му, които да не са се сбъднали. Ама за да имаш определени очаквания, пак трябва да си учил. Пример на елементарно ниво: показват ти часовник "Atmos" – върви и нито батерия му е нужна, нито навиване, няма и слънчева батерия, стои си на полицата и си работи. Идиотът ще каже: "Кво от това? То к"ви неща мо"еш да си купиш вече в мола, я гле"й мойто Галакси!" За да се зачудиш на този часоник, трябва да си учил закона за съхранение на енергията. "Я виж ти, сякаш законът за съхранение на енергията тук е нарушен! Как ли става това?"   

"Изживей науката!" Навремето в ГДР излезе една серия книги "selbst erlebt" ("самостоятелно изживяно") – имаше такива за астрономия, радио и телевизия, звукотехника, електротехника, автоматика. Но бяха сериозни книги. На достъпно, ученическо ниво, но сериозни. Примерно една от книгите те "отегчава" с втория закон на Кирхоф. И после ти описва един експеримент, който да повториш сам. Резултатът от този експеримент сякаш противоречи на въпросния закон. И те хваща научно любопитство. Ама няма как да те хване, ако не си се "отегчавал" преди това.  И след това  научаваш важни неща за променливия ток, а се научаваш покрай това и да мислиш по-строго по-коректно, по-научно. Това е то "изживяването на науката",  а не непосредствено действие (ръчкане и "разцъкване") и зяпане на зрелищни експерименти. А ако има и зрелищни експерименти, те не са науката, те са на самата повърхност, а под тях има тонове "скука".   

Но иди разправяй, че ученето и науката изискват усилия на този, в чиято глава вече е насадено очакването, че всичко е fun. Ти в неговите очи ставаш ретрограден, заядлив, ограничен, откачен, а може би дори далечен духовен или физически роднина на разните изчадия, които са спъвали човечеството в пътя му към щастието.

Тъй че всички тези разбирания за fun, забавление, игра, когато става дума за учене и наука са нещо като популизма: От една страна лъжат, подвеждат, повреждат и развалят хората, отклоняват ги от истинския път. От друга страна ги настройват срещу тези, които биха ги водили по него. Зараждането и разпространението на тези разбирания може и да се случва естествено, под действието на обективни фактори,  но по-скоро има целенасоченост, отнякъде се дава тон. Откъде се дава той и каква е целта на тази деструктивна активност, това може да се обясни май само с теории, които биха били високомерно наречени "конспиративни" и чието проверяване за жалост наистина е невъзможно.