високотехнологична конспирация
Събрали се веднъж милиардерите филантропи (МФ) да измислят как да спечелят още повече милиарди, за да могат да извършат с тях нови, още по-величави дела за благото на човечеството... и за свое собствено благо. Едно младо милиардерче-филантропче рекло: “Дайте да направим въздухът да се купува и продава! И така ще спечелим много милиарди.” По-възрастните се усмихнали носталгично. Спомнили си младостта. Рекли си:”Ех, младост... големи амбиции, но реалната преценка на възможностите още не я няма... И ние навремето си мечтаемхме да продаваме въздуха...” А МФ на средна възраст делово, без много емоции, му рекли:”Чуваш ли се? Та ние за смях на диктаторските режими ще станем! После ще се чудят апологетите ни как да оправят нещата. Пък и тази работа ще е свързана с чисто технически трудности. Как ще го нарежеш ти този въздух, как ще го пакетираш, как ще ограничиш свободния достъп до него? В този момент думата взел един МФ от ай-ти фронта: “Другари, идеята на нашия млад събрат е дори много добра, но, разбира се, не трябва да се възприема буквално. Трябва НИЕ да създадем нещо като въздуха, нещо, което е навред и без него да не може да се живее? Разбира се, сега може да се живее без него. Щом досега го е нямало, а човечеството е доживяло до днес... Но ние ще направим така, че скоро животът без него да стане невъзможен.” Харесали идеята и останалите МФ и възложили на експертни групи по информационни технологии, електроника и маркетинг да работят. И резултатите не закъснели. Родила се идеята за “интернет на нещата” (internet ot things).  В пълния вариант: всяко нещо, свързано в интернет, всеки предмет, всяко предметче и предметченце комуникира с други предмети през интернет. И в един момент просто няма да може да се живее без предмети, свързани в интенет. С един куршум – два заека: Първо, ще е нужно да се изгради навсякъде мощна комуникационна инфраструктра, пренасяща йотабайти, генерирани от трилиарди предмети, която ще е аналогът на въздуха от идеята на младото милиардерче филантропче. Второ, всички вещи – от автомобили и домакинска техника, през малки уреди, до ключове за лампи, контакти, бутони на звънци, дори до обувки, стелки за обувки, колани, чорапи, гащи, кинкалерия, всичките трябва да се заменят с такива, имащи интернет свързаност. А значи да се произведат и продадат (заедно с необходимия за работата им софтуер/фърмуер). Скоро обикновените предмети ще изчезнат. Разбира се, на по-възрастните това ще изглежда като пълна глупост, но кой вече ги има по-възрастните за нещо. Още повече, ще вървят денонощно реклами в които готини млади хора ще ползват интернет на нещата, а дъртите, които не го ползват ще са максимално задръстени и окарикатурени. А младият човек ще е във възторг: ”Глей, братле, колко е куул, колко е яко, колко е забавно, колко е съвременно, модерно, колко е разкрепостено!” Един възрастен човек примерно знае, че за да светне лампата, е нужно две метални пластинки да се допрат една до друга, принципно това е ключът на лампата – прост, надежден, евтин. Но след 15 години ключът на лампата, дори на лампата в кенефа или в мазето ще съдържа: приемопредавател за безжична връзка с интернет, по-софистициран от телекомуникационното оборудване на висшето командване на Пентагона от времето на Студената война; микроконтролер, демек мъничък компютър, който ще е 1000 пъти по-мощен от бордовия компютър на Аполо, дето закара хора на Луната и ги върна оттам; и накрая, управляван от микроконтролера силов полупроводников елемент, който собствено ще пуска или спира тока през лампата. И всичко това ще побрано в кутийка колкото два кибрита и ще струва няколко долара. (Това са постиженията на микроелектрониката, която с китайска помощ изяде хляба и на самите специалисти по микроелектроника, та сега 95% от тях се занимават не с това, за което са учили.) При гръмотевична буря или възникване на пренапрежение с друг произход, всичко това може и да дефектира - нещо, което не би се случило с пластинките. Но в името на по-пълното задоволяване на нарастващите потребности и устойчивото развитие, това ще е оправдано. Когато искате да включите лампата, ще трябва чрез специално приложение на мобилния си телефон да се свържете през интернет към тази кутийка и да й изпратите команда да включи лампата, плюс данни какъв да е цветовият нюанс на светлината, колко да е силна, с каква скорост плавно да се усилва от нулата и т.н. Тази информация ще се предава чрез сложен пакет от телекомуникационни протоколи, за работата на които ще отиват половината ресурси на процесора и ще са имплементирани в софтуер, заемащ няколко гигабайта. Въз основа на приетите данни ще бъде управляван силовият елемент, така че да подаде на лампата ток с необходимите параметри. Това може да отнеме няколко секунди впрочем, а и често ще получавате отговор: “Ключът не е наличен.” или “Сертификатът за сигурност на този ключ е с изтекла валидност. Сигурни ли сте, че желаете да продължите?” и тем подобни. Но може би и самата крушка (наричана UltraSmart Bulb примерно) ще е свързана към интернет! Не знам за какво, но ще измислят! Примерно, с вградени сензори ще следи активността Ви и ще насочва светлината си само натам, където се намирате; ще разпознава вида активност и ще Ви отпуска толкова светлина, колкото е нужно за този вид активност, и нито лумен повече. По този начин ще се пести енергия и зелените идеи ще се претворяват в дела. Но нужният за това софтуер на крушката ще трябва да може да се обновява по три пъти на ден, та ето, затуй и на крушката ще й е нужна свързаност с интернет. А и ще предава към производителя си данни за начина, по който я ползвате, за може той по-добре да съобрази новите си продукти с нуждите на потребителите. Той пък, на свой ред, ще може да продава тези данни на трети страни за нуждите на маркетинга, подобряването качеството на живот и т.н. Всяка крушка (както и всяка друга дреболийка) ще е с 600 страници лицензно споразумение, в което това ще е подробно описано, но ако не кажете “Да” ще стоите на тъмно. Обикновените, нормалните крушки ще с несъвместими с електроинсталациите от осмо поколение, ще са изчезнали, ще са забранени като виновни за парниковия ефект, пък и няма да са престижни. (“Глей го тоя клошар, с крушки от 2021 година си свети. Нещас’ник!”)

И т. н., няма да остане вещ, която да може да се ползва без да е свързана с интернет. И ако в началото всичко това ще има някакъв полу-благовиден, дружелюбен, примамлив вид, то след пълното му разгръщане, стопаните на вездесъщата телекомуникационна инфраструктура и производителите на необходимия софтуер ще станат арогантни, безцеремонни, непреклонни и несъобразяващи се с никого. И печалбата им няма да се губи каквито и катаклизми да разтърсват света. Като хора, които държат въздуха и го продават за колкото (и на когото) преценят.
А младото милиардерче филантропче ще е станало вече голям МФ, ще се е прочуло по целия свят  и ще ни гледа с благороден любящ поглед от електронните корици на електронни биографии - бестселъри. Свързани и те с интернет за да се допълват на всяко първо число от месеца с новите му човеколюбиви дела.