В света на технологиите - 5

Един от факторите, които не просто променят, а направо диктуват начина ни на живот, и то по един безапелационен начин, е развитието на информационните и комуникационните технологии. А то е възможно благодарение на развитието на „компютърните чипове“, както ги наричат популяризатори, вулгаризатори и журналисти, т. е. развитието на интегралните схеми (ИС) и в частност – развитието на процесорите. А то в последните 5 десетилетия се подчиняваше на така наречения закон на Мур. Какво представлява този закон: Той е една емпирична зависимост. Някой си Гордън Мур забелязал някъде през 60-те, че броят на транзисторите в ИС се удвоява на всеки 18-24 месеца. Изразил предположение, че това ще продължава да се случва и занапред, и взел, че познал. Оттам и производителността на ИС също се удвоява на същия интервал. Не че законите на природата водят до това. Не че необходимо това да се прави. По-скоро човешката предприемчивост, градивност и алчност, оставени да действат в условията на конкуренция в що-годе мирни времена, дават този резултат. Просто така се случва. 
 
На математически език се казва, че броят на транзисторите, а оттам – и  производителността на процесорите нарастват ЕКСПОНЕНЦИАЛНО във времето. Понеже на много хора тази дума малко говори, нека кажем, че в първо приближение експоненциално нараства мощността, която развива един „изтърван“ атомен реактор  в малкото време, оставащо до разхвърчаването на вътрешностите му. Това не е просто нарастване с висока  скорост. Самата скорост на нарастване нараства с времето. И скоростта, с която нараства скоростта, и тя нараства с времето и т. н. Та ИС, които казахме, че мощно диктуват начина ни на живот, се развиват по този начин. Ние, образно казано, живеем вътре в един изтърван атомен реактор. И ако нещо не промени много скоро този ход на събитията, този реактор ще гръмне. 

И ето, става нещо обнадеждаващо: В последните 30 години предсказанието на Мур се сбъдваше основно благодарение на намаляването на размерите на транзисторите.  Само че тези размери вече стават такива, че могат да се измерват в брой междуатомни разстояния. А ако един транзистор е направен от няколко стотици атома, възникват тежки проблеми, това е много особен транзистор, започва да става недъгав в определени аспекти. А ако е от няколко десетки атома, вече е трудно и да се нарече транзистор, той ще е нещо друго. Та с други думи, би трябвало да се очаква, че със закона на Мур вече е свършено. Че горивото, подхранващо пожара свършва. 

Но не! В съответните професионални среди на закона на Мур се гледа не като на реалност, отнасяща се за определен период,  а в някаква степен на него се гледа като на свещен завет; не като на доловена закономерност, а като на изискване, императив.  Това лесно може да се усети при четенето на всякакви публикации, и то четени, влиятелни, не просто с добра „наукометрия“ (научно-бюрократичен термин), а те са над „наукометрията“. В Института на инженерите по електротехника и електроника, IEEE, една много влиятелна световна организация, под лозунга „Advancing Technology for Humanity“ (просълзявам се!) не спят, не гледат безучастно. Покрай многото си друга работа за човечеството и човечността, творят и пътна карта за развитието на ИС по-нататък, в идните 15 години. В рамките на това, международни екипи развиват трескава дейност по различни направления. Заявката е, че правят предвиждания, идентифицират тенденции и т.н., но като ги четеш тези предвиждания, те не звучат като предвиждания, а като авторитетно показване на пътя. Една от групите е „More Moore“, демек „Още Мур, повече Мур“ . Т. е. ще спасяват закона на Мур, да не би пожарът да изгасне. Друга група: „Beyond CMOS“, демек „След КМОП“. Понеже CMOS беше основната технология за производство на ИС, пък, тя, дявол да я вземе, не е в състояние повече да следва генералната линия на Мур, трябва да бъде срочно пенсионирана и заменена с нова, която да е в състояние да се справя с поставените задачи. Пък и току виж намерили нещо, което да се развива още по-бързо, ако може броят на активните елементи не да се удвоява, ами да се удесеторява, и ако може, не на 20, ами на два месеца. Ако може и самия Мур да го пенсионират.

Така оборотите на живота ни ще продължат да се покачват. Професии вече няма да изчезват след 50 години съществуване, ами човек ще трябва да си сменя професията на всеки 10 години, а после и на всеки 5. Ще сме все по-зависими от технологии, които човешкият мозък не може да обхване, т.е. няма да разбираме какво точно се случва с нас, по какви механизми се случва, и кой го случва. Прословутото „чипиране“, което занимава конспиролозите, ще е дребнотемие. Личното пространство ще стане спомен, разказван от дядовците и бабите, докато скучаещите внуци гледат с празни, неразбиращи погледи. Престъпността ще стане още по-високотехнологична и вече напълно непобедима. Изкуственият интелект и роботизацията ще разклатят  из основи представите на смисъла на човешкото съществуване. Най-идиотските и безвкусни приумици на бездарни фантасти и най-ужасните предсказания на талантливи фантасти ще се сбъднат. Земята ще бъде рай! Ще бъде! А ще станат реалност и неща, които фантастите не са и сънували.

Впрочем, Апокалипсисът идва скоро.