Спомняте ли си, едно време имаше нахални хора. Бяха напаст. Говореше се, че еди-кой си бил много нахален, бил „нахалитет“. А напоследък понятието „нахалство“ почти се забрави. 
Нахалникът имаше някакво разбиране, че  няма право на  това, което иска. Имаше в нахалството някаква потисната свенливост. Свенливостта все пак е била налична и е потисната. Или най-малкото, нахалството е отрицание на свенливостта. А когато правиш нещо на базата на отрицанието, ти си оставаш в старите парадигми, не постигаш кой знае какво. При нахалството имаше настойчиво искане и получаване на откази. Нахалникът беше в ролята на досадник. В нахалството имаше и някаква наивност. Нахалникът беше като гълъба*, който иска да свие гнездо на балкона ти. Гониш го, той отлита и след малко пак каца, и пак го гониш, и пак се връща. 
А сега нахалство няма. Има безцеремонност, има бруталност, агресивност, има завоевателски подход. Човекът е с разбирането, че всичко му се полага. Дори не се и замисля по оста „полага ми се – не ми се полага“. Той просто иска нещо и си го взима. Взима си го с всички средства, които си струва да приложи и които няма да му създадат неприятности. Естествено, последното, което би направил, е да пита някого, та да му бъде отказано. Най-многото да има заявяване на намерение и директно пристъпване към осъществяването му.
А завоевателските набези се осъществяват зад непробиваемата броня на правата – все по-гарантирани и по-безусловни. Презумпцията за виновност на този, който би застанал на пътя на завоевателя, е едно от най-непоклатимите неща в квазиправовата държава.
Същото стана и с безсрамието. За да има безсрамие, трябва да има срам. Безсрамникът, искаше или не, определяше поведението си чрез разграничаване от срама. Естествено, имаше среди, особено младежки, които бяха открили цинизма - една по-висша форма на безсрамието, и прилагаха откритието си с едно къде тарикатско, къде интелектуално самодоволство. Вторият вариант беше гордост от достигането (със свои сили, разбира се) на „истината“ и от освобождението от предразсъдъците на интелектуално нищите.
Но и цинизмът все още стъпваше върху срама, оттласкваше се от него. Сега и това отпадна. 

Изобщо, налице е едно връщане право към природното състояние на човечеството, че и по-зле от него. Защото в „природните“ времена не е имало промиване на мозъци, формиране на хора. Докато сегашното състояние е насаждано, поливано, отглеждано. Т.е., естествените механизми са използвани да работят в определена посока.
__________________
*Впрочем, нахалството изчезна и при гълъбите – гълъбът лети право срещу лицето ти и в последния миг приклякаш инстинктивно, понеже иначе ще се забие с клюна си в лицето ти. Започвам да гледам по-сериозно на наивистичните разкази на християнски групи, които обясняват как вълците са били тревопасни и са започнали да ядат други животни след грехопадението. Ето, постигаме нови висоти грехопадението и започват и гълъбите да освирепяват.