Кой не е слушал дотегналата вече приказка за това, как в ада до всеки казан с грешници имало по един дявол, който пазел някой да не избяга; и уж само казанът с българите бил без надзор, защото колчем някой от тях се опитвал да се измъкне, сънародниците му го издърпвали обратно в катрана. Аз не съм срещал надеждни данни от проучвания както за вероятността ако си българин, да имаш това поведение, така и за вероятността ако имаш такова  поведение, да си българин. Т. е. не се знае нито дали то е чак толкова разпространено сред българите, нито дали е само българско. Следователно, може да се допусне, че приказката, поне в тази й редакция е или проява на някаква склонност на разказващите я към самобичуване или направо е антибългарска. 

Единственото, което със сигурност е вярно, е че такова поведение съществува. То е наистина крайно отвратително, ако не се отчетат някои допълнителни обстоятелства. 

Задълбочени проучвания от последните няколко години хвърлиха съвършено нова светлина върху темата. Оказа се, че част от истината в един момент просто е била отрязана. А именно, в наскоро открити по-стари версии на приказката, близки до първоизточника, се разказва за това, че до много от казаните вместо дяволи, имало хора, които вършели тяхната работа, при това  - с изключително усърдие и озлобление, докато дяволите – титуляри блажено се излежавали и разхлаждали, пиейки някаква специална ведомствена напитка от тенекета, декорирани с с пъклени мотиви и надписи на езика десперанто. Оказало се, че това били грешници, които са успели да се измъкнат от казаните, в които изплащали греховете си. Ръководството на ада видяло потенциала на тези хора и не сбъркало. Дяволите – титуляри си гледали работата служебно, през пръсти, били деморализирани от твърде многото празници и прекалено дългите отпуски, докато тези били находчиви, мотивирани, енергични. 

И това напълно обяснява разглежданото явление, което, извадено от контекста изглежда зло, морално перверзно и ирационално. Всъщност, то е просто предпазно поведение на хора, които са видели с очите си какво се случва, или са достатъчно досетливи и познаващи човека. 

Ако преминем от приказките към реалността, можем да си спомним как сме се възмущавали, слушайки не един и два разказа за кадърни хора, които са били потискани, тормозени, спирани и направо съсипвани. Чели сме за това как масата воювала срещу ярките индивиди и сме негодували. А вероятно тези наистина гадни явления са защитна реакция на общностите, заложена на някакво дълбоко подсъзнателно ниво, а не толкова гола лошотия. Проблемът е в това, че този, който успява, не просто урежда собствения и на близките си живот. Той придобива възможности, влияние, а в крайна сметка и власт над другите (без да се е явявал на избори). И това само по себе си не е лошо, властта е нещо нужно. Но фактът, че някой е кадърен и умен, не значи, че е морален и не значи, че би употребявал властта си за общото благо. А също не значи, че не е психопат примерно. И това, че е успял в някаква област, не значи, че не е идиот във всичко останало. Но дори и да допуснем, че е най-добронамерен и би използвал властта си само за общополезни неща, пак има проблем. Защото за някого обществено полезно и добро е примерно да оцвъка небето с 50 хиляди сателита, за друг – да направи дома ми "умен", за тети – да ми имплантира някой чип за да заживея в разширена реалност, но за мен и за много други хора не е. 

И докато успехът е в духа на успешните истории от Царство България, всичко изглежда много хубаво и опасностите не се виждат, а който ги вижда, го възприемат като неуспял, озлобен и мнителен. Някой си отишъл в странство, цанил се работник в шоколадова фабрика за да краде занаят, пък после се върнал тук, започнал със сладкарска работилница, после я разширил, накрая направил шоколадова фабрика. Друг започнал с една кошнца, след това - сергия, после направил магазин и накрая - три магазина. Трети пък започнал с дюкян за гайтани, цялото семейство си вадело душата с денонощен труд, направили малка фабрика, след нея - голяма фабрика, пък сложили на реката малка турбина да си правят ток за фабриката, после направили електроцентрала с оборудване от  Сименс-Шукерт и една вечер улиците на градчето грейнали, окъпани в електрическа светлина. Всичко това е хубаво, производително, градивно, дърпащо страната напред. Но когато то се развие, се стига до милиардерите - филантропи, милиардерите – визионери и всякаквите други видове милиардери, да не ги изброявам,  които започват безапелационно да променят и диктуват начина на живот на страните си и на света. Та те могат да купят и да продадат цели държави. Тук вече изчезват съвършено всякакви илюзии за демокрация, свобода и равнопоставеност.