Първо, да подчертая, не съм тръгнал да нападам лекарите. Обаче човек може да е свестен като цяло, но в някои неща да кара през просото. Понякога просто течението го влачи в някакво безобразно русло.  Да, има лекари печалбари и дори мошеници, но като цяло уважавам лекарите. Много от тях са готови да се жертват за пациентите си, дори да рискуват живота си.

За какво става въпрос: За много от лекарите у нас, а може би и по света, сякаш 2000-та година не е дошла. Може би даже 1960... Има една  инерция.

Инженерът ползва тежък, сериозен инженерен софтуер, често струващ десетки хиляди долари. И ползва активно интернет на всяка стъпка от дейността си. Ученият ползва научен софтуер, пак много сложен и скъп. И пак интензивно ползва интернет. Счетоводителят ползва счетоводен софтуер. Преводачът ползва преводачески софтуер. Издателят – издателски. Дори музиканти и художници ползват съответен софтуер.
А лекарят не ползва софтуер. Не знам и дали изобщо е създаден такъв, а би трябвало да се създаде. И лекарят не ползва много-много интернет. И се дразни, когато пациентът си е позволил да прочете нещо в интернет.

Науките натрупаха огромно количество знания. Производителите създават огромно разнообразие от продукти, които могат да бъдат вложени при създаването на едно изделие или извършването на някаква работа. Информацията се разраства със скоростта на злокачествен тумор. Дейностите стават все по-усложнени и оптимизирани. Поради всичко това, един човешки мозък днес не може да побере информацията, нужна за извършването на дейност на съвременно ниво, a още по-малко – да я обработи. Ако едно време един инженер можеше с един калкулатор или дори с логаритмична линия (за по-младите – това е изключително прост механичен калкулатор), две-три дебели книги (пък и без тях) и още два-три справочника да си свърши работата, днес не може. Специализираният софтуер може да изчисли неща, които с калкулатор е немислимо да бъдати изчислени, тъй като изискват огромен брой сметки. Там, където едно време са се ползвали опростени методики за смятане, даващи приблизителен резултат, или дори емпирични формули, днес може да се направи точно изчисление. И това до голяма степен дава възможност днес изделията да са изключително оптимизирани. Примерно, един автомобилен двигател от 1940 и от 2020 принципно не се различават кой знае колко много. Различават се главно по степента на оптимизация. И всеки знае колко много се различават от гледна точка на потребителя. При това софтуерът не просто може да прави огромно количество сметки. В него са вградени огромни количества знание, които не се побират в една човешка глава. Това са както знания, свързани с методите за изчисление на това или онова, така и знания от справочен характер. И дори знания, минаващи отвъд границите на областта на приложение на софтуера. 

Ако преди 150 години в една глава се сигурно се в побирало цялото медицинско знание, преди 50 години – една специалност, то днес в  една глава не може да се побере дори същественото знание натрупано за една-единствена болест.
И още: с напредването на медицината, стават известни все повече заболявания. Някои съществено различаващи се заболявания си приличат по симптомите. Понякога заболявания от различни специалности си приличат по симптомите. И трябва лекарят много добре да знае не само симптомите на безчет болести, но и да знае каква е тънката разлика в симптомите, за да разграничи добре една болест от друга. Това е огромно количество информация.
Може ли да се направи един софтуер, в който да се въведат симптомите на пациента и резултати от изследвания, ако има такива, софтуерът да даде допълнителни въпроси, които да бъдат зададени на пациента, да предложи допълнителни изследвания и в крайна сметка да предложи най-вероятната диагноза. Може. Нека лекарят решава, но да бъде подпомогнат.
След това, има огромно количество лекарства. Лекарите предписват наизуст. Сякаш за тях е въпрос на лекарска чест да не правят справки. И хайде, един лекар работи с десет лекарства, тях си ги знае. Обаче има лекарствени взаимодействия, някои са много тежки. Един човек като мине 40, а често и по-рано, вече има поне още една болест от друга специалност, освен тази, за която е отишъл при лекаря. Съответно взима лекарства за нея. Лекарят трябва да провери дали лекарството, което се кани да предпише няма взаимодействие с лекарството, което пациентът пие за другата си болест. Това обаче масово не се прави, или се прави наизуст. Ако броят на често използваните лекарства е примерно 100, броят на възможните взаимодействия е около 5000. Шампион по наизустяване на телефонни указатели може и да е състояние да ги помни. Колко му е в софтуера да е вградена тази информация и даже периодично да се обновява? И дори и софтуер не е нужен, че той и пари струва. Отваряш интернет и там безплатно има intereaction checker-и.
Освен това, пациентът като има друго заболяване, трябва да се види лекарството, което му предписваш, дали няма да влоши другото заболяване. Пак е въпрос на справка. Справка, която масово не се прави. А чрез интернет става за 5 минути, а ако имаше специализиран лекарски софтуер, би станала за 5 секунди.
Тук се намесва и нещо друго: Едно време хората имаха медицински картони, където пишеше от какво си хронично болен, какви имунизации са ти правени, към какво имаш непоносимост, от какво си боледувал и т. н. Сега това го няма, а би могло да се вкара в един чип (ужас, ще ни чипират!). Няма нужда дори чипът да е имплантиран, може да е в карта, която даваш на когото прецениш, че заслужава доверие. Софтуерът на лекаря може да прочете картата и по този начин няма нужда лекарят да те разпитва от какво си алергичен, дали не си болен от еди-какво си. Че може и да си забравил, пък може и състоянието ти да е такова, че да не можеш да говориш. Въз основа на болестите и непоносимостите ти, автоматично се разбира какви лекарства не бива да ти се предписват, или трябва да се предписват с повишено внимание.

А сега какво се случва:

При определени оплаквания става така, че ако отидеш на общопрактикуващ лекар, ще ти предпише антибиотик, ако отидеш на ревматолог, ще те лекува от автоимунно заболяване, ако отидеш на кардиолог, ще ти лекува сърцето, ако отидеш на ендокринолог, ще ти лекува щитовидната жлеза, неврологът ще те лекува от инсулт, психиатърът - от панически атаки. Ако отидеш на психоаналитик сигурно ще го обясни с изтласкано сексуално желание от ранното детство и тем подобни. Това е отчасти по действителен случай – три месеца изтезаваха един възрастен човек и близките му, като му лекуваха от болести, от които не беше болен, влошавайки другите му болести. Най-накрая един инженер каза какво да му изследват, та се сложи и правилната диагноза.

Да ти предпишат несъвместими лекарства е ежедневие. Предписва ми лекар две лекарства, А и Б. Прочитам в къщи листовката за пациента, пише си, че тези двете ако изобщо се предписват заедно, трябва да е с повишено внимание. На петата минута намирам ви нтернета, дето толкова ги дразни, че лекарството А е инхибитор на ензима Х (демек възпира действието му), а лекарството Б се изхвърля от организма чрез ензима Х. Значи като пия двете лекарства, Б не се отделя както трябва, натрупва се, и като пия едно хапче, резултатът е все едно, че пия 3-4 или 5, ама никой не може да каже точно колко. Ама викам си, че лекар е това, знае какво да прави, сигурно с повишено внимание ги е предписал. Чинно си ги пия две седмици. Обаче нещата не вървят добре. При следващата среща, лекарят се обажда по телефона на колега: “Абе Ваньо, я виж, моля ти се, дъл А и Б не си взаимодействат.” Това да се погледне в интернет не е опция, макар че компютърът е включен. Ваньо, ако си вдигне телефона и ако знае, той ще каже.

Да предписват лекарства, без да гледат какви са ти другите заболявания, също е ежедневие. Лекуват (ако имаш късмет) едното заболяване, влошават другото.

Да вметна и това: У нас е особено силен страхът от учене на “никому ненужни неща”. Примерно вероятности и статистика. Само че ако не си грамотен в тях, как ще разбереш резултатите от едно клинично проучване? И някой като хвърли бомбата, че еди-кое си лекарство всъщност било едва-едва по-добро от плацебо, не можеш да интерпретираш “по-първична” информация и да разбереш дали наистина е така. И тогава вярваш или на защитниците на лекарството, или на този, дето е хвърлил бомбата. Вярваш. А в науката вярването не е най-добрият подход. И това е почвата, на която виреят разни нетрадиционни медицини, особени мнения,  мангъровки и т.н.

Някой ще каже: “Медицината е по-специална наука, там не е възможно това, което го може в другите области.” Или: “Никакъв софтуер, колкото и съвършен да е, не може да замести усета, натрупания опит, интуицията.”
Друг път. А и никой не казва да се замества лекаря с компютър. Но да бъде подпомогнат.
Аз си спомням, когато в други области навлизаха компютрите. И там имаше такива приказки – че това е специална работа, че компютърът не може да замени интуицията,  тънкия усет добит в дългогодишната практика и т.н. Замени ги не, ами оттатък. Освен неохотни, имаше и ентусиасти: “Глей кво става, тука не ти требе да учиш глупости, всичко ти го прави от-до, немаш грижи” и т.н. Това, разбира се, е идиотщина. Подготвеният специалст все още е нужен.
Спомням си също, преди 20-30 години, ако кажеш на някой човек, отдаден на звукотехниката, че звук може да бъде обработван в компютър, посрещаше го с люто негодувание как изобщо някой може и да си помисли такова светотатство. В никакъв случай! Възниквали специфични изкривявания, звукът бил остър, студен, не знам какъв си, даже не можело да се различи цигулка от виола, клирфакторът достигал 50% и т.н. Днес цифровата обработка на звук е навсякъде. 

Да, не е приятно това компютъризиране на всичко. Но като беше изпуснат от бутилката духът на науката и технологиите, или по-точно и по-преди  – духът на капитализма, какво да правим. Това с компютрите е подобно на индустриализацията едно време, която унищожи занаятчиите. Можел си от парче кожа и парче гьон да направиш каквито обувки пожелая. Браво, това е много интересно, баба ми пък да видиш какви гоблени шиеше. Можем да те сложим за забавляваш туристите в Етъра, ама там позициите са вече заети. Марш на поточната линия, прави операция 1, прави операция 2, 1, 2, 1, 2..! До видиотяване. Вчера си бил независим човек със съзнание за полезност, уникалност и т.н. Днес ставаш индустриален редник и ако не си ти, друг ще те смени и толкоз, какво тук значи някаква си личност. После това се случи и се задълбочава и в другите дейности. Вече истински  творческата, умната и квалифицирана работа е свършена от малцината, които са разработили софтуера и най-вече - методите и алгоритмите, въплътени в него. За тях е и славата. И за търговците, които го продават.  Даже най-вече за тях. А тези, които работят с него все повече ще се превръщат в незначителни изпълнители, които никой за нищо не ги пита и не ги зачита. И това из основи разклаща представите изобщо за човека и за смисъла на човешкото съществуване. Само лекарите още не ги е засегнало. Ами ще трябва и те да  я изсърбат тази чаша, да му се не види...