(Пешо Жичков си обяснява*)

Има една много обичана и цитирана мисъл, циркулираща в различни варианти и приписвана на различни хора – че всяка власт корумпирала, а абсолютната власт корумпирала абсолютно. Подразбира се, че властта корумпира властващите. Сигурно всеки миг някъде по света някой цитира с удоволствие тази мисъл. Не за друго, ами защото кой не изпитва удоволствие от това да нарече управляващите корумпирани. При това, не кой да е, ами самият Монтескьо (или там на когото говорещият приписва мисълта) го бил казал. Всеки хулиган може да плюе управляващите, а съвсем друго е да заявиш тържествено: "Както е казал Монтескьо…". Разбира се, само в една много малка част от случаите цитиращият ще е погледнал за всеки случай в Уикипедия кой е този Монтескьо и с какво се е увековечил. 
И така: 
1. Властта корумпира (в други варианти - развращава) властващите. 
2. "Демокрация" се превежда от гръцки буквално като народовластие, власт на народа.
Какво излиза от 1 и 2? 
Чисто формално логически, би трябвало да излиза, че демокрацията корумпира/равращава народа. Абсолютната – абсолютно. 
И ако е така, то при не-демокрацията е корумпирано или покварено едно малцинство, а при демокрацията корумпирането/покваряването е повсеместно, на цялото население.  А ако последното е вярно, то демократичната държава, и без война срещу нея, е кажи-речи победена. 

И може би затова демократичните режими все критикуват яростно диктаторските режими и най-вече - неугодните им диктаторски режими и настояват те да се демократизират. Няма нужда от бомбени килими, няма нужда от военни усилия, демокрацията ще им види сметката. А не че толкова са се загрижили за победата на Доброто.

И може би по същата причина, диктаторските режими пък настояват пред демократичните такива да бъдат последователни в провеждането на демократичните принципи; а симпатизантите (и хранениците) на диктаторските режими, подвизаващи се в демократичните страни, са най-големите привърженици на безкомпромисното, стриктно и все по-пълно прилагане на демократичните принципи, по възможност до достигане на абсолютната демократичност.   

А че може би има нещо вярно в размишленията на Пешо Жичков, показа кронавирусната пандемия. Мисля, че е ясно какво би станало, ако ковидът беше по-тежко заболяване, или ако нещо друго по-сериозно се беше стоварило (или някой беше стоварил) върху света. 

А може би пък пандемията беше много успешно използвана, за да бъдат целенасочено посяти (елегантно, без употреба на никакви директни внушения) съмнения в състоятелността на демокрацията… 

________
* Имаше навремето такава рубрика в списание "Радио и телевизия" – един "практик" си обясняваше по някакъв свой си, примитивен начин, разни явления.