Както е известно, свободолюбието е нещо прекрасно, нещо възвишено. Мнозина се гордеят със своето свободолюбие и с това, че са свободни хора. А пък други се възхищават от тях. Дори мерят хората по тяхното свободолюбие.
Само че ако въпросът е само за свободолюбие, трябва да имаме предвид, че най-големите свободолюбци на този свят са лумпените. Работата е там, че има свободолюбие и свободолюбие. Не е важно човек просто да е свободолюбец. Важно е тази свобода, която той обича, от какво е, за какво е и за кого е. Защото примерно човек може да е свободен от морални задръжки; да иска свобода за да върши мерзости; да иска свобода за себе си в ущърб на свободата на ближните. А и тези, които са много доволни от себе си за това, че са свободолюбиви и че си били извоювали свободата, не ги знаем с какви среди в какви взаимоотношения и зависимости са влизали, за да имат протекциите, осигуряващи им свободата, с която се гордеят. T. e. не е ясно и точно колко са свободни.